Вълните

Сънувах, че аз и съучениците ми бяхме в кабинета по физика, мисля, или някой друг, може би. Видях как една огромна вълна, издигаща се в небето, приближава.

Прозорците бяха затворени, но все пак тя успя да проникне. В опита си да се спасим от нея, гърбовете ни срещнаха студените стени на затвореното пространство.

Нямаше къде да отидем. Нямаше врата, само прозорци, но в посоката, от където идваше вълната. Вълната приближаваше, а ние само отстъпвахме назад.

Стената сякаш се преместваше, водейки ни в по-голямо помещение, но все така, без изход.

По едно време се озовахме навън. Видяхме обаче друга вълна да приижда от противоположната посока, така че се оказахме заклещени.

Вълните започнаха да ни заливат. Знаех, че сънувам, а и друг път съм сънувала как се давя, затова не се уплаших. Държах се за нечии ръце и подскачахме леко при натиска на вълните.

Задържахме дъха си във водата и издишвахме, когато вълните се отдръпнеха. До нас имаше едно малко островче, което, ако се качиш на него, позволяваше да си покажеш главата над водата. Аз стъпих на него с единия крак и сънят ми свърши.

Последните години много често (не системно, но често) сънувам такива вълни, които заливат всичко и всеки гледа как да се спаси, да не се удави.

Апокалипсис. До сега обаче бях сънувала себе си и други напълно непознати хора, а сега сънувах класа си.