Мисля, че беше до мен

Аз и майка ми бяхме в един парк. Тя четеше книга далече на една пейка. Аз се люшках на една люлка. Погледнах леко встрани и видях сянка на мъж.

Нямаше никой зад мен за да се вижда сянката, нито имаше дървета. Изплаших се, но продължих да се люшкам. Усетих леко подръпване на косата ми. Беше по-скоро поскубване.

Сянката още беше там. Изтръпнах. :x: Явно беше, че е дух. Слязох от люлката и отидох при майка ми. На другият ден отидох точно в същия час и тази сянка я нямаше. :cry:

Дали не беше дух ? :yawn: Моля ви, пишете отзиви и ми помогнете в размишленията, няма да се обидя, ако не харесвате историята ми или не ми вярвате или просто не сте суеверни.

Благодаря предварително. :blush: