Никой няма да повярва когато го прочете
АнонименНовак
Здравейте ! Аз съм момиче на 17 г. от Стара Загора. И така всичко се случи когато се бяхме прибрали с една приятелка от моя клас за уикенда на село (аз на моето и тя на нейното село разбира се, но те бяха на 10 километра некъде едно от друго).
И ето че дойде време да разкажа тази история.
И така ще започна от момента, в който реших да звънна на една моя приятелка да си поговорим докато се прибирам в къщи в 01:30 през нощта , че ме беше страх.
И така говорихме си дълго 15 - 20 мин. някъде и аз и казах, че вече съм си в къщи и може да ми затваря, ако иска и да звънне на гаджето си защото му беше обещала.
И така тя затвори, аз се прибрах и легнах и съм заспала. По едно време както си спя ме събужда мелодията на песента на Smiley - Dead man walking. Още сънена си дадох сметка, че това може да са само двама души, гаджето ми и момичето, с което говорих (между другото тя ми е най- добрата приятелка).
И понеже си помислих, че тя вече спи, вдигнах телефона с думите:"О миличък, кво става".
Последва мълчание и след около 6-7 секунди чух гласа на приятелката си: "В понеделник никакво даскало, директно на кафето, стана нещо, което трябва да ти кажа лично " и преди да успея да се освестя и да кажа нещо тя затвори.
Аз останах втрещена от ужас защото тя звучеше така все едно е видяла призрак(по късно щях да разбера, че може би съм права).
И така в неделя се прибрах в СтЗ и в понеделник я чаках на едно кафене близо до нашия блок. Тя дойде, прегърнахме се, поздравихме се е започнахме да си говорим и улисани в приказки съвсем забравихме истинската причина за срещата.
По едно време аз казах "Абе я кажи сега защо ме изплаши ти така онзи ден". След тези думи тя направо пребледня. Аз и хванах ръката и и казах "Спокойно, дишай ". Тя ме погледна в очите и каза "Вярваш ли ми". Отговорих "ДА казвай кво е станало, че ще откача".
И така тя започна " Ами нали говорих с тебе и ти казах, че ще говоря с моя и ще лягам, и нали ми беше много жега, излязох да се поразходя.
Качих се на покрива на нашата кола и му звъня и нали говорим и изведнъж както седя, чувам някакви викове, все едно деца или жени викат и изведнъж заглъхнаха.
И така както седя гледам на 7-8 метра от колата нещо бяло и овално стои над тревата във въздуха на 3 см от тревата и бавно се придвижва към мен.
Първо помислих, че е кучето на съседа, ама ако беше то щеше да е залае или поне да се чува как се движи в тревата, ама не, наоколо беше тихо, човек нищо не се чуваше.
После забелязах, че спря да се движи и тръгна назад, а до плета на около метър от него се беше появило нещо подобно, само че така на височина беше около 1,70 и пак така продълговато и елипсовидно.
После пак се загледах в онова малкото и то пак беше тръгнало към мен. Започнах да се плаша и понеже още говорех с Въчо му казах, че ще се преместя да не се чуди, ако ми се изгуби обхвата.
И слизам от колата и сядям на едно дърво до оградата и само поглеждам напред към отсрещната къща и направо не вярвам. Гледам някаква жена с бяла рокля и дълга бяла коса да стои и да ме гледа.
Мале, пребледнях, човек, гледам я така 2 минути и стои там не мърда, само роклята и си вее долната част от вятъра (нищо, че точно тази вечер не полъхваше дори лек ветрец, уточни тя).
И нали ставам и почвам да се придвижвам към вратата, ама с гръб, че ме е страх да не ми направи нещо. Отварям пътната врата, влизам, заключвам и продължавам да я гледам още около минута и изведнъж сякаш се изпари буквално, човек, изпари се.
Аз се втурвам за секунда, стигнах в мойта стая, метнах си обувките, заключих всички прозорци и вратата и се завих през глава. Тогава ти звъннах, дори не знам как съм набрала номера ти."
Аз стоя и я гледам като гръмната. "Ти се гавриш с мен, казвай сериозно какво е станало, не си съчинявай". Тя ме изгледа и каза "Заклевам ти се, ей тук на умра, ако те лъжа ".
Казах си тя ми се е заклевала само още веднъж през времето, което я познавам, така че едва ли ме лъже." Човек това е невероятно искам да ти кажа напълно ти вярвам и съм готова да те защитя пред всеки".
Ето, чухте историята ми, сами преценете дали да и вярвате или не, но за мен тя е истина и нищо друго!!!
И ето че дойде време да разкажа тази история.
И така ще започна от момента, в който реших да звънна на една моя приятелка да си поговорим докато се прибирам в къщи в 01:30 през нощта , че ме беше страх.
И така говорихме си дълго 15 - 20 мин. някъде и аз и казах, че вече съм си в къщи и може да ми затваря, ако иска и да звънне на гаджето си защото му беше обещала.
И така тя затвори, аз се прибрах и легнах и съм заспала. По едно време както си спя ме събужда мелодията на песента на Smiley - Dead man walking. Още сънена си дадох сметка, че това може да са само двама души, гаджето ми и момичето, с което говорих (между другото тя ми е най- добрата приятелка).
И понеже си помислих, че тя вече спи, вдигнах телефона с думите:"О миличък, кво става".
Последва мълчание и след около 6-7 секунди чух гласа на приятелката си: "В понеделник никакво даскало, директно на кафето, стана нещо, което трябва да ти кажа лично " и преди да успея да се освестя и да кажа нещо тя затвори.
Аз останах втрещена от ужас защото тя звучеше така все едно е видяла призрак(по късно щях да разбера, че може би съм права).
И така в неделя се прибрах в СтЗ и в понеделник я чаках на едно кафене близо до нашия блок. Тя дойде, прегърнахме се, поздравихме се е започнахме да си говорим и улисани в приказки съвсем забравихме истинската причина за срещата.
По едно време аз казах "Абе я кажи сега защо ме изплаши ти така онзи ден". След тези думи тя направо пребледня. Аз и хванах ръката и и казах "Спокойно, дишай ". Тя ме погледна в очите и каза "Вярваш ли ми". Отговорих "ДА казвай кво е станало, че ще откача".
И така тя започна " Ами нали говорих с тебе и ти казах, че ще говоря с моя и ще лягам, и нали ми беше много жега, излязох да се поразходя.
Качих се на покрива на нашата кола и му звъня и нали говорим и изведнъж както седя, чувам някакви викове, все едно деца или жени викат и изведнъж заглъхнаха.
И така както седя гледам на 7-8 метра от колата нещо бяло и овално стои над тревата във въздуха на 3 см от тревата и бавно се придвижва към мен.
Първо помислих, че е кучето на съседа, ама ако беше то щеше да е залае или поне да се чува как се движи в тревата, ама не, наоколо беше тихо, човек нищо не се чуваше.
После забелязах, че спря да се движи и тръгна назад, а до плета на около метър от него се беше появило нещо подобно, само че така на височина беше около 1,70 и пак така продълговато и елипсовидно.
После пак се загледах в онова малкото и то пак беше тръгнало към мен. Започнах да се плаша и понеже още говорех с Въчо му казах, че ще се преместя да не се чуди, ако ми се изгуби обхвата.
И слизам от колата и сядям на едно дърво до оградата и само поглеждам напред към отсрещната къща и направо не вярвам. Гледам някаква жена с бяла рокля и дълга бяла коса да стои и да ме гледа.
Мале, пребледнях, човек, гледам я така 2 минути и стои там не мърда, само роклята и си вее долната част от вятъра (нищо, че точно тази вечер не полъхваше дори лек ветрец, уточни тя).
И нали ставам и почвам да се придвижвам към вратата, ама с гръб, че ме е страх да не ми направи нещо. Отварям пътната врата, влизам, заключвам и продължавам да я гледам още около минута и изведнъж сякаш се изпари буквално, човек, изпари се.
Аз се втурвам за секунда, стигнах в мойта стая, метнах си обувките, заключих всички прозорци и вратата и се завих през глава. Тогава ти звъннах, дори не знам как съм набрала номера ти."
Аз стоя и я гледам като гръмната. "Ти се гавриш с мен, казвай сериозно какво е станало, не си съчинявай". Тя ме изгледа и каза "Заклевам ти се, ей тук на умра, ако те лъжа ".
Казах си тя ми се е заклевала само още веднъж през времето, което я познавам, така че едва ли ме лъже." Човек това е невероятно искам да ти кажа напълно ти вярвам и съм готова да те защитя пред всеки".
Ето, чухте историята ми, сами преценете дали да и вярвате или не, но за мен тя е истина и нищо друго!!!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
3.7
Общо гласували: 30
56
412
39
23
10
Дай твоята оценка:
Коментари (10)
Изпрати
На мен разказа ти ми напомни за историите за самодиви.Я прочети това
Самодива
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за митичното същество. За селото в Южна България вижте Самодива (село).
Самодивите от славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите и юдите.
Съдържание
1 Външен вид
2 Местообитания
3 Поведение
4 Предпазване
5 Известни самодиви
6 Самодивите в българския фолклор и поезия
7 Вижте също
8 Източници
9 Връзки
10 Литература
Външен вид
Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага („самодивска“), дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи, с дълги бели рокли бяла риза или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани с коланче (зунка), което има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци. Самодивите танцуват и пеят около кладенците,казва се, че ако видиш Самодива не трябва да гледаш в очите. Хората са казвали, че от песента на Самодивите по-хубава песен няма, и от танца на Самодивите няма по-красив.
В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите).
Местообитания
Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене). През зимата живеят в митичното село Змейково.
Поведение
При мръкване самодивите отиват край води — езера, вирове, извори — събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.
Животът на самодивите е волен и безгрижен:
да видиш каквой е хубаво:
ката ден с игри, с цигулки,
ката ден хоро играйми,
ката ден ядем и пием.
Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората — заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни — например вълци. Почитат християнските празници — особено Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.
Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци.
Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина — стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.
Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. сянка), тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищявките си до смърт.
Според някои представи самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Ако харесат някоя жена, тя умира преждевременно и се превръща в самодива. Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.
Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени.
Предпазване
В народните вярвания от самодиви предпазва носенето на чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън или цигара.
Самодива
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за митичното същество. За селото в Южна България вижте Самодива (село).
Самодивите от славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите и юдите.
Съдържание
1 Външен вид
2 Местообитания
3 Поведение
4 Предпазване
5 Известни самодиви
6 Самодивите в българския фолклор и поезия
7 Вижте също
8 Източници
9 Връзки
10 Литература
Външен вид
Самодивите са неземно красиви, вечно млади моми, с тънка снага („самодивска“), дълги руси коси и чародеен поглед, който замайва и дори убива. Облечени са с бели дрехи, с дълги бели рокли бяла риза или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани с коланче (зунка), което има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Имат и було, бяло наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци. Самодивите танцуват и пеят около кладенците,казва се, че ако видиш Самодива не трябва да гледаш в очите. Хората са казвали, че от песента на Самодивите по-хубава песен няма, и от танца на Самодивите няма по-красив.
В някои региони вярват, че самодивите са невидими същества – но могат да ги виждат съботниците (родени в събота срещу Задушница или пред Великден), родените в полунощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и отново засукали бебета), мешаните деца (деца на самодива и простосмъртен мъж), както и кучета с „четири очи“ (с две контрастни петна над веждите).
Местообитания
Живеят под грамадни стари дървета, в изоставени колиби или в тъмни пещери, край реки, извори и кладенци. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, а Пирин им е любимата. Явяват се на земята от пролетта до есента (от Благовещение до Секновене). През зимата живеят в митичното село Змейково.
Поведение
При мръкване самодивите отиват край води — езера, вирове, извори — събличат се голи, къпят се, перат дрехите си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, особено мелодиите на кавала, затова често отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина, поради което на развиделяване бързо напускат хорището и се скриват.
Животът на самодивите е волен и безгрижен:
да видиш каквой е хубаво:
ката ден с игри, с цигулки,
ката ден хоро играйми,
ката ден ядем и пием.
Понякога се проявяват като работни жени, особено по жътва, и подпомагат работата на невестите с деца. В повечето случаи обаче са враждебно настроени към хората — заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им причиняват беди от завист и злина. Въпреки че са с човешки облик, при срещи с хората самодивите могат да се превръщат в животни — например вълци. Почитат християнските празници — особено Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги спазват.
Самодивите яздят едри (сури) елени, като използват за юзди и камшик змии. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци.
Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им направили добрина — стават техни покровителки и дори раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е откърмен от самодива и Вида Баздърджийка му е посестрима.
Ако някой мъж успее да открадне булото ѝ (т.нар. сянка), тя се превръща в обикновена жена и му се покорява. Такава самодива минава през венчило, ражда, но не става добра майка и домакиня, а използва всяка възможност да си върне откраднатото и съответно свободата, като изоставя децата си. Понякога самодиви пристават по собствено желание, но обсебват любимия си без остатък и го измъчват с прищявките си до смърт.
Според някои представи самодивите били умрели жени, но най-грешните, които не ги искат ни на земята, ни на небето. Ако харесат някоя жена, тя умира преждевременно и се превръща в самодива. Отвлечените от тях девойки също стават самодиви.
Според други предания самодиви стават жени, умрели девствени.
Предпазване
В народните вярвания от самодиви предпазва носенето на чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън или цигара.
0
0
Не знам дали историята е вярна, но пък вашето приятелство направо ме изуми ! Макар и колкото недостоверна да ти се струва тази история ти вярваш на приятелката си ! БРАВО !!!
0
0
