Баща ми
АнонименНовак
Здравейте! Ще ви разкажа моя проблем с баща ми.
Той винаги ми е помагал, разбирал ме е, давал ми е съвети, интересувал се е от мен.
Само че откакто станах на 14, той е съвсем различен с мен. Всичко, което му разказвам му е досадно, сякаш не му пука за мен.
Кара ми се за всичко, налага ми глупави забрани, иска от мен неща, които нямам възможност да върша, защото имам достатъчно други задължения в и извън у-ще.
Никога не е доволен от мен, дори когато правя, каквото ми казва. Напоследък дори не се виждаме, не говорим, защото него не го интересува животът ми или мнението ми.
Изобщо от преди 2-3 месеца не се държи както досега. Дори ме обижда, унижава ме. Сякаш е съвсем друг човек. Преди беше толкова забавно в семейството ми, а сега е по-зле и от атмосферата в у-ще.
Мисля, че по-зле от това няма накъде.
Моля ви, помогнете ми, дайте ми някакъв съвет как да разбера какво съм му направила и как мога да върна старата атмосфера вкъщи.
Благодаря ви!!!!!
Той винаги ми е помагал, разбирал ме е, давал ми е съвети, интересувал се е от мен.
Само че откакто станах на 14, той е съвсем различен с мен. Всичко, което му разказвам му е досадно, сякаш не му пука за мен.
Кара ми се за всичко, налага ми глупави забрани, иска от мен неща, които нямам възможност да върша, защото имам достатъчно други задължения в и извън у-ще.
Никога не е доволен от мен, дори когато правя, каквото ми казва. Напоследък дори не се виждаме, не говорим, защото него не го интересува животът ми или мнението ми.
Изобщо от преди 2-3 месеца не се държи както досега. Дори ме обижда, унижава ме. Сякаш е съвсем друг човек. Преди беше толкова забавно в семейството ми, а сега е по-зле и от атмосферата в у-ще.
Мисля, че по-зле от това няма накъде.
Моля ви, помогнете ми, дайте ми някакъв съвет как да разбера какво съм му направила и как мога да върна старата атмосфера вкъщи.
Благодаря ви!!!!!
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.1
Общо гласували: 11
55
43
32
21
10
Дай твоята оценка:
Коментари (15)
Изпрати
И при мен е така. От както станах на 4 и половина (тогава се роди брат ми). Той му е слабост и е ужасно. Винаги аз съм натопената. Нямам приятели и с кого да споделя. Много ми е трудно. Всяка вечер плача. Миналата година дори ме тормозиха в училище, а той пет пари не даваше. Винаги, когато ме попитат за него избухвам в плач. Само това ми е слабост. Когато мама му каже, че брат ми му е слабост, той започва да й вика, че ме настройва, а когато аз му го кажа пак й вика, или вика на мен, че не е вярно. Знам, че е ужасно. Понякога се чувствам, сякаш няма кой да ме подкрепи и изобщо сякаш нямам семейство, а живея с някакви приемни родители...:(
0
0
аз имам същият проблем вече 24 години само че със моята майка от как се задомих нещата се промениха и започнаха да се гледа на мен като личност моят съвет е да не милчиш да си казваш болката какво ти тежи кажи на баща си извинявай ако го приемеш грубо но ако искаш му кажи хората се обичат а вещите се употребяват да не се държи с теб като вещ ти си му дъщеря и какъвто и да е проблема ще го разрешите защото сте едно цяло не ми се ще да казвам такова нещо защото много хора ще го четат но моята майка че е строга строга е но коренно си промени държанието към мен и се оказа че си има друг замисляла ли си се върху това
0
0
попитаи маикаси може битя знае нещо по въпроса
0
0
Ами всъщност наистина имаме финансови проблеми, но не смятам, че е от това.Той ми е казвал, че когато порасна, трябва да имам известни отговорности и да си изпълнявам задълженията, да помагам вкъщи.Това според мен е нормално, но той иска да върша много неща, и да си лягам изключително рано.Почти не говори с мен.
Когато го попитах защо напоследък се държи така, той каза, че не трябва да знам защо и изтъкна като аргумент: "Защото така казвам аз!"
Наистина съм объркана.А колкото до предложението да говоря с майка ми...аз съм говорила с нея, но тя няма какво да направи, защото когато баща ми каже нещо, е непоклатим.
По принцип той е доста студен човек. :( Не знам, ако можете да ми дадете още някакъв съвет, много ще съм ви благодарна! :)
Когато го попитах защо напоследък се държи така, той каза, че не трябва да знам защо и изтъкна като аргумент: "Защото така казвам аз!"
Наистина съм объркана.А колкото до предложението да говоря с майка ми...аз съм говорила с нея, но тя няма какво да направи, защото когато баща ми каже нещо, е непоклатим.
По принцип той е доста студен човек. :( Не знам, ако можете да ми дадете още някакъв съвет, много ще съм ви благодарна! :)
0
0
Днешните времена са трудни. Сигурна съм, че просто си го изкарва на теб. Не е редно, но.. помисли дали нямате някакви финансови проблеми или пък той да проблеми в работата, които да го изнервят. Ще е добре да го питаш директно защо се е променил, не си длъжна да мълчиш. Все пак вече не си много малка, може да сподели с теб какво го е накарало да се промени така изведнъж.
0
0
Хей Алекс, ти си като мен.... Моят баща така се промени. Беше един , стана друг...След време се порових в интернет и открих страшно много научни доказателства за такова състояние. Дори във книги на научна тематика. Това е състояние на организма в което човек заболява. Имунната система е разбита. Една гъба, микоза започва унищожаването на организма отвътре и неговата реакция е подсъзнателно търсене в най-любимите и скъпи неща неприязън , омраза, раздразнение...Така се образува рака. При мен(НЕГО) това се разви за три-четири години. Отиде си от рак клетия , но след като вгорчи живота ми.. Аз съм му простил разбира се, но раните останаха. Мога много да напиша за това състояние, цяла дисертация мога да напиша, но ако проявиш желание тогава ще ти напиша!
0
0
с майка ти не можеш ли да поговориш, само с баща ти ли жвееш? може баща ти да е стресиран в работата си и да не му вървят нещата и той без да иска да си изпуска нервите, може нещо друго в личен план да го притесява, наблюавай ситуацията първо и виж дали можеш да установиш пробема. Също, ти си в трудна възраст, помисли си и ти как се държиш в къщи, дали пък и ти не си се променила, след тези наблюдения, може да поговориш с него открито. успех.
0
0
