Автобус насред морето

Сред купищата странни сънища, кой от кой по-странен мисля, че този се нарежда на първо място по откаченост. Тъй като живея в непосредствена близост до плажа, началото на съня ми не ме изненада кой знае колко.

Бях на плажа и с по-големия ми брат, той беше във водата, а аз на брега, само пръстите на краката ми докосваха леките вълни, които внимателно се разбиваха в пясъка и се връщаха обратно. Изведнъж в ръцете ми се появи бебе, а в умът ми сякаш на сила някой ми бе втълпил, че аз съм го родила току-що.

Сякаш имаше някой над мен, който контролираше съня ми и си правеше и добавяше каквото и каквито детайли иска.

Обърнах се малко наляво, където се намираше брат ми /той бе във водата, но не точно пред мен/ и му извиках: "Хей, виж.. Родих!", когато той извика: "Пази се!".

Погледнах напред и видях огромен жълт автобус /ученически/ да се търкаля по водата, сякаш някой бе изпуснал автобус играчка на пода. Той се удряше във водата и отскачаше.

Внезапно, отново без да разбера кога съзнанието ми ме изпрати малко по-дълбоко - около половин метър или малко повече. Водата беше до коленете ми и автобуса продължаваше да идва към мен.

Това се случи буквално за част от секундата, тъй като аз дефакто нямах никакво време да реагирам, защото автобуса беше на 4-5 метра от мен, когато брат ми извика да се пазя.

Аз приклекнах, осъзнавайки, че вече не държа никакво бебе. Поех си въздух, сякаш се готвех да бъда залята от зунами и се гмурнах. Дълбочината все още беше същата.

Когато се изправих бях на брага и брат ми ме питаше как съм, а автобус нямаше никъде около нас.

Мразя когато някой или нещо, най-вероятно разхлабеното ми въображение си играе със сънищата ми.

Някой има ли представа какво може да значи всичко това? Защото аз кълна се - нямам!