Вече не сънувам... Защо

Преди време сънувах един и същ ужасен кошмар в продължение на три месеца. Всяка вечер един и същи отчайващо неприятен сън, който общо взето се състоеше в това:

Озовавам се в град, в който никога не съм била, но според табелите се намирам в града, в който живея в продължение на 14 години. Ходя из непознати улици и сгради, а когато срещна познат, приятел или роднина, те просто не ме виждат.

Аз им говоря, викам ги по име и дори крещя но те минават през мен все едно съм призрак! След многократни безуспешни опити да говоря с близките си се качвам на стоп, за да отида до града, в който живеят баба ми и дядо ми, бог да го прости. След около пет минути в колата заспивам и съня просто свършва, а когато заспя пак, започва от начало!

Писна ми! Беше ми неприятно още първия път, но след 3 месеца се бях побъркала и реших да разбера какво би станало, ако не заспя в колата... Стана по-зле!

Опитвах се, занимавах се с какво ли не, за да не заспя и най-накрая пристигнах до дома на баба и дядо (който между другото докато сънувах този сън все още бе жив). Но къщата я нямаше а на нейно място бесилка... и безжизнените тела на най - близките ми хора висяха там.

Събудих се обляна в пот и след тази нощ не съм сънувала, с изключение на несвързани, размазани картини от време на време! Възможно ли е този сън да беше някакъв вид предсказание за смъртта на дядо ми, лека му пръст ?

Защо спрях да сънувам след като видях бесилката ? Дали е заради този кошмар ? Иска ми се пак да сънувам! Някой може ли да ми даде съвет ?