Sanovnik.bg»Споделени Истории»Сънища»Душата ми се беше отделила от тялото

Душата ми се беше отделила от тялото

редакция:
Душата ми се беше отделила от тялото
Ето и моята история.

Сънувах, че в училище убиваха" създателите". Бяхме аз и още няколко момичета. Когато настъпи часът, всички се събрахме в коридора на третия етаж.

Странно, знаех какво ме очаква, а не бях уплашена, не бях дори притеснена - просто чаках съдбата си. Изведнъж от носът ми почна да тече кръв, кожата ми ставаше по-бледа и прозрачна.

Тогава едно от момичетата ми каза, че умирам. Започнах да се изпарявам. Усещането е празнота, докато съвсем не изчезнеш. Аз бях мъртва, бях свободна, духът ми бродеше по коридорите докато излезнах от училището.

Видях много други духове. Изведнъж съзрях огромни знаци върху зелената морава на училищният двор. Беше нещо свръзано със Слънцето и планетите.

Мисля, че точно тези знаци описваха преминаването към Отвъдното. След това отидах при майка си, тя не ме виждаше, не знаеше какво става.

Заплаках, виках я по име, но тя не ме чуваше. Отворих очи и усетих как душата ми се върна в тялото ми ( усещането е сякаш мятат лека покривка върху вас от високо ) Събудих се.

Бях ужасно уплашена. Знаех какво е чувството да умреш.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

3.3
Общо гласували: 6
51
40
35
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари

Анонимни
teodora
teodora
Иле, никога не съм била в кома. Дано никога не се и случва. Всичко беше просто един много странен сън, на който и до ден днешен не мога да открия значението.
01.04.2011 00:43
иле
иле
Знаех какво е чувството да умреш. Знаеш щото така го разказват, хора върнали се от кома, но не забравяй, че те не са умрели, просто тялото и мисълта им не функционират правилно.
10.01.2011 19:22
Манева
Манева
И на мен се беше случило преди около 20 години да се отдели душата от тялото ми. С тази разлика, че аз не спях. Бях си легнала с мъжът ми, в стаята беше тъмно и той вече спеше. Душата ми направо излетя от тялото ми и се спря на тавана, от там гледах телата ни на леглото, адски уплашена и се молех да се върна обратно, за да мога да изживея всичко, което до момента не бях, за да имам деца. И до днес не мога да си обясня това. Години на ред се страхувах да не се повтори и не смеех на никого да разкажа, за да не ме помислят за луда.
10.01.2011 06:26