Постоянно виждам силуети около мен

аз ти вярвам , но моля те кажи ми повече
аз съм виждал две сенки но страхът е лош съветник
скаипа ми е горе

Ами аз ги виждам в реалност, много рядко да сънувам сън, какъвто и да е. При мен нещата стават в действителност.

Не се плаши от това, което виждаш и чуваш. Това е дарба, която с времето ще развиеш напълно. Ще можеш да правиш неща, които малко хора могат. Този, който стои зад гърба ти е твоя ангел, той те пази и ти помага. Като гледам, скоро ще можеш да си говориш и с него. Не се страхувай, няма от какво.

Аз не го гледам, аз от малка съм така, все нещо ми се причуваше или привиждаше. Казвах на майка, тя казваше, че ми се сторило. Някак си усещам нещата, 1999та година дядо ми почина на 5ти септември, точно когато беше последният ден на панаира в Димитровград. И с татко тръгваме към тях, където живее дядо ми, да го посетим да видим как е и т.н. Ама докато вървяхме, аз викам на татко: татко, дядо е умрял. Беше ми едно странно, той ми каза: а, стига глупости, сутринта нищо му нямаше, добре си е. И вече наближаваме, горе долу 50 метра и пак му казах: дядо е умрял и той вика: сега ще видиш, добре си е. Бях на 11 тогава. И звъним, никой не отваря, а прозореца отворен, той живееше на първия етаж. Татко ми каза да надникна да видя дали е там. Нямаше го и пак звъняхме, изчакахме. Аз седнах на стълбите и казах: дядо е умрял, вече нали ти казах, какво звъниш. Баща ми този път не каза нищо, беше сериозен, замисли се. След малко се опита да изкърти вратата да види какво става и като я бутна силно и тя се отвори само, че се удари в главата на дядо ми, бил на земята и умрял. И татко ми каза: умрял е, иди викни чичо си. И така погребахме си го на другия ден и каквото трябваше.

Аз от както гледах Шепот от отвъдното, серията за Кървавата Мери, когато влизам в банята ми се привиждат странни неща. Побиват ме тръпки. Изстивам. Не знам какво ми е, но започвам да се страхувам.

Сега и аз да ви разкажа една случка и то реална, която се е случвала вече 2 пъти. Лягам си нормално, както всеки и на сутринта като се събудя гледам под колената ми са одрани някакви рани. Побиха ме тръпки, огледах се да видя дали нося нещо някоя гривна или пръстен по- остри и нямаше нищо. И одеалото ми беше изцапано с кръв. Много ми беше чудно и странно и до ден днешен не знам и се питам как се е случило. А другата случка, пак същата само, че събуждам се и тръгвам към банята да се измия. И усещам на лицето си леко щипене и парене, както когато имаш рана и пари. Като се видях в огледалото на банята, лицето ми имаше няколко черти одраскано и бях оцапана с малко кръв. И като се сетих за предишния път с краката, ме хвана страх. Не спях, непрекъснато мислех за това как се случва и т.н. Също така виждам и сенки доста често, не на сън а реално. Даже една вечер като се прибирах, то не една вечер само няколко пъти ми се случва и чувам гласове зад мен или в страни. Спирам се и ги чувам като се доближих и спираха, като продължа пак ги чувах. Прибрах се, легнах си, от страх се завих и треперих цялата. Видях една сянка, гласът беше затихнал. Имах една чаша на масичката. Падна, стреснах се още повече, беше студено и тъмно. Знам сигурно няма да ми повярвате, но е реално всичко това. Моля ви, ако на някой му се случвало подобно нещо, нека ми пише и да ме намери скайпа: ми.боболинабг.с латински букви. Не ви карам да ми вярвате, но е истина. При мен се случва доста често. На 22 години съм и живея в Испания, който реши, да ме намери.

Една моя приятелка ми разказа, когато са минавали с майка и и леля и край гробището в полунощ, тя е видяла странен човек, който да седи над един гроб и да ги гледа. Много се е уплашила.

Проблемът е когато се обърнеш (не на сън) и там действително има нещо в тъмното. Да, живея в 3 етажна къща в квартал Горна баня, София. Улицата ни, макар да е до центъра, е точно до кварталните гробища. Уча вечер и често минавам през тях, всяка нощ виждам черно куче с червени очи, подобно на баскервилското, ръмжи в мрака, но не се движи, вярвам че е някаква поличба. Веднъж станах от леглото към 2 и 30 през нощта, сякаш се бях наспал, нищо че си легнах в 12, очите ми не тежаха, умът ми беше кристално чист. Реших да отида до банята на долния етаж, по принцип не светкам лампи, не знам защо. Докато ходех по стълбите забелязах някакъв силует на стената, беше тъмно, но сянката още повече. Разбрах, че е от дървото пред прозореца, имаме много стар дъб. Но клоните му не се движеха, а сянката се разрастваше и покри цялата стена. Тръгна към мен и аз се спънах в стълбите. Сега ми е смешно, но тогава премрях от страх. Обърнах се и затърчах към стаята ми, не спах повече. И все още не излизам от стаята сам след 12, но се случва понякога. Имам още много странни случки заради което, както и за кучето което споменах по-рано, и много неразбираеми сънища, но няма да пиша повече. Не очаквам да ми вярвате и аз не си вярвам, но това е което видях, макар и да е било илюзия или нещо породено от болния ми мозък.
Ако някой има странни преживявания като това, да ме намери на скайп: ram___1, искам поне да знам, че не съм сам в света на лудите.