Търсех едно момче, но не го намирах
редакция:
Намирах се в някакъв квартал, но не знам в действителност къде се намира, беше ми непознато. Огромни блокове, вървя бавно и търсех едно момче, но не успявах да го открия.
Видях разпилени много листове/брошури, на които имаше негова снимка и описание/статия за катастрофа, която е преживял (което е истина, всъщност), започнах да чета.
А после се озовах в училищен коридор и с телефон в ръка, започнах да набирам някакъв номер (90....) и да му звъня, но първоначално не ми се обаждаше. Звънях отново, когато най-после ми вдигна, не знаех какво да кажа.
Просто мълчахме. Затворих. След малко звъннах пак и този път той говореше много тихо, тъй като беше много шумно около него и не успявах да разбера какво ми говори.
Видях разпилени много листове/брошури, на които имаше негова снимка и описание/статия за катастрофа, която е преживял (което е истина, всъщност), започнах да чета.
А после се озовах в училищен коридор и с телефон в ръка, започнах да набирам някакъв номер (90....) и да му звъня, но първоначално не ми се обаждаше. Звънях отново, когато най-после ми вдигна, не знаех какво да кажа.
Просто мълчахме. Затворих. След малко звъннах пак и този път той говореше много тихо, тъй като беше много шумно около него и не успявах да разбера какво ми говори.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4
Общо гласували: 2
50
42
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари