sanovnik.bg»Споделени Истории»Изповеди»Мечтата на едно момиче

Мечтата на едно момиче

Мечтата на едно момиче
Здравейте! Реших се и аз да споделя с вас моятя мечта, но преди да стигна до нея трябва да ви разкажа историята на моят живот. Израстнах в семейство, в което децата трябва да готвят и чистят, а родителите да излизат по кръчми и да ходят по почивки. По ирония на съдбата точно тези хора са дарени с три деца-момичета. Аз и по - голямата ми сестра (аз на 7г тя на 10г) се грижихме за по-малката ни 3годишна сестра и си поделяхме домакинските задължения. Джобните пари бяха една недостижима мечта, а за излизане време почти не оставаше. Живеехме под наем, който те не намираха за нужно да плащат, заради което редовно се местехме. Когато голямата ни сестра завърши 7 клас замина да живее при бабини.

Разноските за нейния живот и образование (дори балът) поемаха Баба и Дядо, а за така наречените ми родители това беше страхотно. Така дойде и моят ред да завърша. Като всяко момиче си представях балът и мечтаех да вляза в университет, но пари за мен нямяше - нямяше да останат за тях. Бях решена, че ще уча въпреки всичко, затова взех нещата в свои ръце. Започнах работа, като карах часовете до 13ч. и отивах на работа от 13:30ч до 19:30ч. Изкарвах по 250лв от които 200лв заделяха останалите поделях с по - малката ми сестра. Така събрах пари за бала и за първия семестър. Записах се задочно и започнах работа на пълен работен ден. Няколко месеца по-късно се изнесох на квартира с момчето с което бях вече 2години. Родителите ми заминаха за чужбина, но пари за сестра ми никога нямаше, но тя си има нас, а ние никога няма да я оставим. И за капак на всичко един ден ни потърсиха от една банка за да ни съобщят, че на името на родителите ни има заем на стойност 20 000лв, който не е плащан от 6г.

Потърсихме ги за обяснение, така и не ни обясниха защо е теглен заема, а на въпроса защо не го изплащат отговориха, че няма да изплащат нищо - тях не ги интересувало. Сега остава само да чакаме момента в който ние ще го наследим от тях. Днес вече съм 4-ти курс, все така обичана от ученическата си любов и щастливо чакащи първото си бебче. Така след живот изпълнен с лишения и липса на родителска подкрепа единственното за което мечтая е да си купим един собствен апартамент, в който децата и да се прибират с желание. За жалост така желания заем който ни е нужен за апартамента не може да ни бъде отпуснат от банката. Въпреки, че мечтата ми няма да се сбъдне едно е сигорно, винаги щастието на децата ми ще е най-важно.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4
Общо гласували: 3
51
41
31
20
10
Дай твоята оценка:

Коментари (1)

Изпрати
Пламена Младенова
Не спирай да мечтаеш, ти си безкрайно упорит и стойностен човек, ти и мъжът ти ще успеете да се сдобиете със собствено жилище. Не се предавай, имаш най-голямата подкрепа - тази на децата си.
8
6