Поредния шантав сън с очевидно дълбок смисъл

Здравейте! Отново ще моля за помощ с разгадаването на мой сън, от който се събудих тази сутрин. Та така:
Бях в някакво пренаселено място. Хотел? Примерно. Навсякъде щъкаха хора. Усещах, че нещо не е наред. Осъзнавах, че това не е реалността, в която трбва да се намираме в този момент. Бяхме всякаш с цел събрани там.

Беше мрачно, облачно все едно ВЪТРЕ. Ръждиви тръби, стълби. . .
Братовчед ми ми подаде някакво хапче, което даваше на хората и каза следното: " Вземи го. Знам, че си против наркотиците, но го вземи. Няма да съжаляваш. " Аз доста време се дърпах, но видях, че много от хората там го взимаха и реших да пробвам. Изпих хапчето и пред очите ми всичко стана на пиксели. Една и съща картина всеки път. Все едно много странен тетрис и някакви ярки блокчета на черен фон се наместваха. Спрях сама действието на хапчето защото се изплаших. Починах си от преживяването и взех 2ро. Отново същата картинка. Пак се спрях от страх, но на 3тото хапче стана нещо интересно. Гаджето на братовчед ми, и 3 мои приятелки се бяха подпряли на един парапет и обсъждаха нещо. Аз застанах зад тях и понеже бях оставила 3тото хапче да действа по-бързо, започна ефекта му да се променя. Виждах около себе си всичко в "естествената му форма" (поне така го приемах докато бях "надрусана". Отворих 3тото око. Колкото и огромен да беше страха в мен, чувствах СВОБОДА! ! ! 4те момичета ги виждах като силуети и ярки сини енергии. Виждах две тъмно сини подобни на бобчета формички как скачат от едната в другата. И накрая се спряха в корема на гаджето на братовчед ми. Казах й, че тя е избраната и тя ще роди най-скоро. Че е нейн ред.

Следващия момент беше как съм се свила супер изтощена от всичко случило се с мен, облечена цялата в черни дрехи. Подготвяха ни за нещо като " Игрите на глада". Тичахме. Минавахме като през различни нива. Едно с уреди за мъчения, второ с изроди и изчадия, животни. И аз не знам какви бяха. Все по трудно ставаше. От физически към психически бяха изпитанията. Стигнах до предпоследното ниво. Седнах някъде и смених ЧЕРНИТЕ ботуши с РОЗОВИ и продължих да тичам. Облъчвха ме с психотронни оръжия. Побърквах се. Не знаех какво се случва, но продължих. Внезапно всичко затихна и заваля дъжд. И то какъв хаха. . . Сярна киселина. Усещах болката от всяка една капчица по тялото ми. Растяха по мен туморни образувания от киселината.

Усетих се докато тичам, че дрхите на мен ми помагат да се предпазя. Увих се цялата с тях. Киселината не преминаваше през тъканите. От ЧЕРНИ И ТЕ СТАНАХА РОЗОВИ. Дъжда спря, когато стигнах до нещо подобно на тераса с огромни стъклени, бронирани врати. Изчезнаха раните, изчезнаха образуванията. Някакви хора се доближиха до мен. Усмихнаха се, подадоха ми ръка да стана с думите: " Ти си най-силния човек от всички подложени на изпитанието. Ти преодоля всичко. Свободна си да живееш най-добрия живот, който можеш да имаш. " Обърнах се към вратите, отвориха се и излезнах. Така свърши всичко.