Чувам Странен Шум Всяка Вечер В Апартамента Си

Здравейти, аз съм едно мъжле от село Цървеняно и ще ви разкажа една история, която ми се случи миналото лято. Както си седях в тоалетмата и чух много силен и странен шум. Звучеше така: "ципурк-ципурк-ципурк". Зачудих се за 4 минутки какво може да е и реших да се надигна и да проверя лично, така да се каже, да огледам терена. Но първо реших да се доизакам, така да се каже, да си досвърша работата, ако ме разбирате. Та, свърших си я, избърсах се хубавичко, пуснах водата и отидох първо в избата, защото ми се стори, че точно оттам иде ципуркането. Но докато излизах от банята, бойлерът ми привлече вниманието! Беше леко по-настрани, отколкото е попринципно. Приближих се предпазливо като котка към него и се оказа, че ципуркането идва именно оттам! ИЗплаших се и отскочих назаад мигновенно. Приплака ми се. Но се сетих, че жена ми Галилея не би се оставила на страха от непознатото да я завладее. Но тогава пък и се сетих, че аз не съм Галилея, а само Георги Дришльов и изприках навън, колкото бързо можех (което не беше много бързо, защото съм 184 килограма). След тридесет минути вече бях извън къщата и седнах на земята да си поема кислород. След един час се оказа, че съм задрямал. Събудих си се аз и беше заваляло с гръмотевици. ПодгизнАЛ бях. Застудя ме. Реших да вляза вътре, въпреки че ме беше страх от ципуркането, но теглото ми не ми позволи да се изпрая на крака. Реших да се търкалям и без това беше хлъзгаво от дъжда. Дотъркалях се до входната врата, но тя беше затворена! Някой или нещо я беше заключил, докато съм дремел. Изплаших си и се раззплаках, Галилея никога не ми беше липсвала така. Защо точно тази седмица трябваше да ходи на конгреса на Фермерите в Шишковци. Заплаках още по силно, даже заревах, но никой не ме чуваше, заради бурята, която се беше разразила. Май и се напишках. Вече не знаех кое е сълза, дъжд или напишкано, така да се каже "урина", ако ме разбирате. След безбройни мъки, които ми се сториха вечни отново задрямах. Събудих се изгладнял, вече беше тъмно и дъждът бе спрял. Поотдъхнах си малко, но в този момент ципуркането започна да се чува някъде отляво. Събрах всичките ми останали сили и пръднах, така да се каже "изкарах малко газ", ако ме разбирате. Акнах малко, но успях със силата на пръднята да се изправя. Господ ми бе на помощ в този критичен момент. Насочих се към ципуркането и се оказа, че не е ципуркане, а влачене на безброй малки краченца. Дяволски краченца. Божии краченца. Кравешки краченца. Но, не, драги читатели, не си противореча, това бяха краченцата на Божите Крави! Да, правилно прочетохте, БОЖИ КРАВИ! Милиарди от тях, черни малки дяволски (макар и Божи) същества. Но те не вървяха към мен, те имаха собствен път. Строяваха се във някаква непонятна за мен формация. Реших да ги погледам. След пет часа на маршируване открих, че те нищо не правят. След още три часа маршируване, те бяха изписали с малките си гнусни противни телца четири букви: "ГИГГ". Веднага разбрах какво бе значението на тези шифровани четири букви. "Галилея Има Гигантски Гръклян". Беше вярно, но тези изчадия откъде може да го знаят, освен ако не бяха шпионирали моята Галилейка. Но точно в този момент осъзнах истинското значение на тези букви, бях се заблудил от гръкляна на женичката ми. Истината беше, че тези букви означаваха "Галилея Изневерява с Грънчаря Груд" ЗНАЕХ СИ! Почесах се в косата си и мога да се закълна, че напипах кравичка.... Вдигнах поглед нагоре и що да видя - беше засада, те бяха навсякъде. Сълзи бликнаха от селските ми очи. Блатнокафяви бяха те. Не можех да простя предателството на Галилея. Божите кравища полазиха по голата ми плът, аз усетих зъбките им впити в кожата си и в последните си мигове, със сетни сили пръцнах и прошепнах "Тази шведка..."

Доста време е минало, жив ли е писателя?

imash shum v ushite nishto drugo povece ala bala

Някой е влязъл в апартамента тайно.

Klochar ili gledat marihyana

Някои е разбил апартамента над вас и краде.

Може би имах дух увас, които иска нещо от теб