След наркотиците имам чувството, че съм изгубена

Здравейте, аз съм момиче от малък град. Искам да споделя историятa си с вас и, ако някой може да ми помогне, ще съм благодарна.

Дълго време живеех на ръба. В свят, в който границите и правилата определях само аз. В продължение на почти 3 години ежедневно употребявах наркотици ( най-различни вещества ). Както повечето хора, така и аз започнах с марихуана. 2 години пушех всеки ден, от сутрин до вечер. После се запонах с едно момче и в стремежа си да го впечатля направих точно обратното - загубих го, а аз се увлякох.

Както казах, живея в малък град, всички на годините м/у (14 и 22) се познаваме (тоест всички " наркомани " ). Преди година и няколко месеца (тоест, когато се запознах с онова момче) започнах да приемем най-различни вещества. Ежедневно и то в големи и болезнени дози. Постоянно увеличавах дозата, защото не успявах да се "надрусам". Винаги исках да чуства ефекта, който се получаваше и в първия един месец. Така мина почти година. От май до декември живеех на макс. Пиех, друсах се и както всеки човек правех секс с когото поисках и когато поисках.

През тези месеци, тези като мен ми се възхищаваха, но това колко мога да издрусам без да получа страничен ефект. Все пак моето не беше употреба, а злупотреба. Аз се хвалех с това, дори не знам защо, но наркотиците. . те изкривяват мисленето и начина на живот, аз бях на дъното. . Няколко дни преди Нова година, родителите ми бяха сигурно, че употребявам, защото аз бях направила ужасни неща. Откраднах и заложих всичкото злато на семейството си, на приятелите си, крадях пари и каквото можех да заложа. ХА, сега като си спомня ми става жал, жалко е.

Тъй като, когато родителите ми разбраха аз не живеех с тях, се наложи да ме приберат, но аз не пожелах и избягах. Стигнах до Гърция, когато разбрах, че съм обявена под национално издирване, върнах се, но отново не се прибрах при тях, кеивх се няколко дни в приятелки. Но след 2 дни в една приятелка реших да ида в полицията. Трябваше да се прибера, но не пожелах и така бях под полицейска закрила за 48 часа. Но нещо се обърка, някой ме е видял, когато са ме прибирали в полицията и е казал на друг. Така повечето ми приятели ме намразиха, защотот не знаеха и не искат да разберат истината. Всички мислеха, че съм издала дилърите, за да спася себе си, след като те бяха повикани на разпит.

И така, повечето хора ме напразиха, започнаха да говорят зад гърба ми и да ме мразят. . Няколко дни бях заключена у дома, но когато излязох от вкъщи, за да тръгна на училище след зимната ваканция аз пак се надрусах, като животно. Прибирайки се от училище родителите ми директно ми правеха тестове, всеки ден, но на мен не ми пукаше. И мислих, че ми вярват. Понамалих доста, но въпреки това продълбавах, беше по - силно от мен. До май месец се дрогирах само в края на седмицата, защото започнаха да ми правят тестова само в петък и така на излизаха амфетамините на тестовете + това пиех и въглени, за да се доизчистя.

Изключиха ме от училище, почти не ми бяха останали приятелите, криех се от много гора, само защотто ме мразеха и ме беше страх. Междувремнно посещавах психолози и психиатри, родителите ми ме водиха в болница по нарколизам и алкохолизъм в София, но желанието в мен ставаше все по - голямо да се дрогирам. Не можеш да живея без това или поне така мислех. Успях да завърша в училището, в което ме бяха преместили и ето, че ваканцията започна.

От както съм ваканция нещо се случи с мен. Вече почти 3 месеца съм чиста от всичко, но седя затворена у дома. Аз сама нямам желание да изляза, дори и до магазина не мога да отида, страхувам се. Най - вече от себе си. Тъй като съм свикнала да не спя с дни и сега е така, опитвам се да се нормализирам, но още не се получава, както трябва. Спя през деня, нощем не мога да заспя. Не искам да общувам с никого, дори с най - близките ми приятелки, спрях да се виждам с гаджето ми и всичко приключи, въпреки, че бях влююбена в друг, харесвах приятеля си. Но не можех да го лъжа и заблуждавам повече. Сега съм сама, родителите ми ме подкрепят, все още се карам с тях, защото емоциите ми са разбити и не мога да се владея. Все още ходя на психолог, с когото разговарям и може би тя ми въздейства, но аз се страхувам.

Страхувам се, че когато изляза навън тези, които съм мислила за приятели говорят зад гърба ми, стахувам се от хора, които съм разгневила и са готови да ме пребият, но най - вече се страхувам от себе си и обкръжението си. Остана месец от ваканцията и не знам как ще се сдържа, когато тръгна отново на училище. Въпреки, че ще съм в ново училище, там хората са същите. Когато съм с други употребаващи, не знам дали ще успея да се владея, няма такива, които да не взимат или има, но са много малко и аз не се чуствам добре с тях, нито пък те с мен.

Вече не знам, както да правя, чуствам се изгубена, въпреки всичко се опитвам да водя нормален живот ( е не е много нормално да стоя затворена по своя воля ). Уча за приравнителните изпити, гледам филми, рисувам или просто слушам музика и пиша чувствата си в дневник. Не мога да контролирам емоциите си, имам нужда от помощ и по този въпрос, тъй като все още не съм го споделила с псохолога си. . Но все пак искам да чуя различни мнения, моля ви не ме съдете, всеки греши и се учи от грешките си.
Мога да споделя още от историята си, но мисля, че се задълбочих, въпреки, че това е на кратко. Благодаря за отделеното време.