Куче е всичко,което искам

Здравейте хора. Аз съм момиче на 14 и искам да ви споделя колко тежко прекарах лятото си, защото искам куче. Знам, звучи глупаво но. . От малка искам кученце, все моля мама и тати. Когато минавахме покрай зоо магазин не можех да се махна от кученцата и много често се разплаквах. Тати разрешава, смята, че ще е много добре да си вземем, но мама. .

Винаги съм била много отговорна. Когато бях малко постоянно разказвах на нашите как ще го гледам и си представях как го имам, как се грижа за него и т. н. Това желание не мога да го преодолея просто. Мама беше против и бях спряла тази тема. Но това лято една вечер като си гледахме телевизия, мама каза просто така "Колко ще е йубаво да си имаме едно кученце". И това желание отново се завърна в мен. Просто мълчах и тя каза " Аля, ако те приемат в (гимназията която влязох) ще си вземем. Аз направо се разревах от радост, защото балът ми не беше нисък. Казах и наистина ли и т. н. Тя обеща мислех, че сънувам. И такаа. .

Баща ми го нямаше, заминава в чужбина често. Излязоха ресултатите и аз бях приета! Вече мислях, че сънувам. Казах и мамо, кога ще го вземем. Тя почна да мрънка да не съм я занимавала с това и аз и казах, нали обеща и тя каза, че нищо не е обещавала. Много се ядосах, защото тя ме излъга. . Не за първи път. Само да кажа, че имаме възможност за куче, в апартамент сме, но не е малък, а и искам някое по малко, като пинчер. Ставам в 6-7, така че мога да го гледам. Вдигнах голям спор с мама, казах и че искам да покажа поне веднъж, че ще бъда отговорна. Тя не. Затворих се в стаята ми и не излизах цял ден, само плачех. . И втория ден така, тя просто влезе в стаята ми, пита защо плача и аз и казах заради кучето. . Тя ми се развика отново. . Казах и че я мразя. От тогава 1 месец плаках в стаята ми, не излизах с приятелки, те не знаеха защо. Писах и писма на тати, за това което е направила мама.

Не исках да го тревожа чак там, но. . Тати каза, че щом се върнем ще си вземем. И така аз пак си плаках в стаята, хора така изкарах цялото си лято! Татко се върна и какво стана, заради нея не си взехме. Не излизах с тях никъде, с никого. . Веднъж реших да изляза и отидохме в мола. Влязохме в един зоо магазин да разгледаме. И аз казвах на мама виж тези и т. н. Тя ми каза, че обича кученцата, но щяла да го гледа тя и щяло да ми омръзне. . Не, как ще ми омръзне нещо, за което цял живот плача. . И пак се разплаках в магазина, но бях със слънчеви очила и не се виждаше.

Имам и други истории, но ще стане много дълга. . Искам да я убедя да си вземам, казвала съм и, че животът ни ще се промени и ще го обикне. Казвах и дори да не ми купува нищо за Коледа и рождения ми ден ако трябва година, но да ми вземе куче. . Мисля това лято да си го купя сама, тя беше казала, че няма да го върне ако си взема. Събирам пари от много време за това, така че това лято смятам да го направя. Не издържам. Искам съвети как да я убедя поне малко, колко ще бъде хубаво ако си имаме. .