Как да бъдем по-силни? Съвет от личен опит!

О, не е истина! Жалко е колко заблудени сме всички ние – хората, жалко е!
Грях ли е това, че се родих аз жена и умея да обичам и затова ме боли? Но не сте познали – аз не искам нито милостиня, нито обич насила, защото не съм толкова жалка и слаба, че да падам толкова ниско, аз се изправям за разлика от много други и продължавам напред. Боли ме, не отричам, но ставам все по-силна. Защото виждате, че не можете да ме пречупите и да преминете през мен се плашите и бягате, защото самите вие не знаете какво искате и не сте наясно със самите себе си, как очаквате тогава да разберете хора като мен и хората, които наистина знаят какво искат в този живот ? !

Ако мислите, че те ще носят и вас на ръце – грешите тотално. Опитах на сън да те убия сто пъти ала не можах, отдавна мразя двойки влюбени, които ми напомнят за дни изгубени. Любов ли? – Изобщо съществува ли такова нещо? Знаеш ли? В миг единствен животът ми се преобърна наопаки и в един момент цялото ми настроение зависи от теб, да го променяш, както и когато си пожелаеш! Най-голямата грешка, но всеки е минал по този път!

Стоп! Край, повече никой няма да има такава власт над мен, алоо? ? ? Това съм аз – само аз имам право на контрол и само единствено аз! Все пак живота, тялото, здравето, щастието и всичко това си е само мое и аз живея само веднъж , ако аз нямам контрол над тези неща, никога няма да съм щастлива и преуспяла. Ако не аз, то кой друг да се погрижи за щастието ми? Никой не е длъжен – точно така ! Сами трябва да се погрижим за себе си и тогава ще видите как много хора ще завиждат на това, което сте постигнали и ще искат да са до вас, но само ние решаваме дали ще са до нас. Защо са ни ментета и хора боклуци? Знаеш ли?

Уморих се със себе си да правя вечно компромиси! Ще сложа край и напред ще продължа ! Съжалявам за това, че съм била глупачка навремето и съм позволила на хората да ме наранят, но благодарение на това се научих да не вярвам повече на никого, само на себе си. Не ме интересува колко ще им е трудно на хората до мен – не ми пука ! Сами си го направиха, сами си създават такива хора в света и накрая се оплакват. Докато си отмъщаваме за грешките на другите, щастие никога не ще ни сполети!

Не забравяйте, че животът е един кръговрат и всичко се връща – щом вие наранявате и вас ще ви наранят, но двойно-тройно повече, че не знам дали изобщо ще го превъзмогнете. Но това заслужавате! Аз вече се научих какво желая и как да го получа… Не ме познаваш, объркал си тотално, но помни ми думите – ще съжаляваш много, защото си объркал и сгрешил фатално! Мислиш, че не разбирам и че съм малка, добре! Любовта умира и вината е единствено само в теб, но аз втори шанс вече не давам, защото хората не се променят никога! Вълкът козината мени, но не и нрава! Може би се страхуваш от това, че най-реално съществувам до тебе?

Твой проблем, не е мой! Къв си ти бе? Не се получи – живота учи! Не заслужаваш сълзите мои и не се надявай да бъда твоя, също така нищо не обещавай, защото това не го можеш. Успя в моята душата да сложиш отрова . . Можеше да си най-щастливият, но странно защо хората зарязват това, което е най-доброто и отиват при развалината и после стават смешни като искат да намерят нещо стойностно при положение, че са го имали и са го изпуснали! Моето сърце обещава да се раздава само на този, който заслужи, който владее и умее любовта ! Страдах, но сега е ваш ред! Спасявайте се както можете и се замислете !