Защо го обичам

Здравейте на всички! От години знам за съществуването на разни сайтове и форуми, където хората споделят преживяванията си и търсят съвети, включвала съм се, коментирали съм, но не съм предполагала, че ще дойде и моят ред да се обърна към вас.

Казвам се Ивета, на 18 години, 12ти клас съм. От 6 години се познавам с един. . . мъж- Атанас, който сега е на 43 години сега. . . Както сами разбирате, разликата ни е голяма - 25години, но той има жена и дъщеря на 14 години, а отскоро му се роди още едно дете от настоящата му приятелка с която са заедно от 5 години.

Запознахме се, когато бях 7-8 клас, и започнахме да общуваме, като само си говорихме, чатихме. В началото на 9ти клас ме целуна за първи път. Опитах се да прекратя контактите ни, защото това беше безумие, колкото и да го харесвах, за Бога той може да ми е баща. . Месеци по-късно общи интереси ни срещнаха отново и продължихме да се виждаме. Той е от София, но в месеца идваше по 4 пъти до Варна, за по 3-4 дни. . за да се виждахме.

Година след началото на това подобие на връзка, аз си хванах приятел, и затова започнах да избягвам срещите си с Атанас. На едно мероприятие обаче, няколко месеца по-късно съдбата отново ни срещна. Вече бях в началото на 10ти клас, имах си гадже от половин година, с което не правихме секс, но отново започнах тайна връзка с Атанас, която включваше само целувки, прегръдки, разходки, излизания с негови колеги, пиано барове.

Мина се не мина още една година, в която си имах приятел и . . един вид любовник, като с нито един от двамата нямах интимни отношения, по мое желание, и двамата бяха готови и толерантни да ме изчакат, докато не съм готова. . .
От миналия ноември (тоест 11ти клас ) започнахме с Наско да се натискаме, да ме опипва, абе по-интимно. . . това продължи до януари, когато бях толкова влюбена, че реших първият ми път да бъде с него, въпреки че знаех, че настоящата му приятелка е забременяла. Всичко беше прекрасно, а на другия ден още, скъсах заради некомфорта от собствената си изневяра, с приятеля ми, с когото бях заедно от година и половина . . .

С А. продължихме да се виждаме, излизаме, правим любов до април, когато осъзнах грозотата на ситуацията в която се намирахме. . . Той беше много наранен, пишеше ми, звънеше ми постоянно, идваше за по цели седмици тук във Варна, но аз просто не го отразявах и за миг. . .

Септември 22ри, тази година на една негова репетиция, той е певец, аз също уча пеене, се оцелихме отново. В операта. . . . 2 дни по-късно приятелката му трябваше да ражда. . . . опитах да се скрия, да тръгна тихо, незабележимо, видя ме, започна се едно любовно обяснение, да сме се видели вечерта, на другя ден, нямало да тръгне към София ако искам да остане с мен. . . отказах.

На 8ми този месец реших да се видя с него и да поговорим. . . при срещата ни той се разплака, каза ми колко много съм му липсвала, че ме обичал. . прекарахме нощта заедно, на другия ден бях на училище, след това веднага се видяхме, бяхме заедно в продължение на 3 дни, след което трябваше да замине на работа в Пловдив, после в Бургас. После аз имах малко път към Пловдив от 16ти до 20ти , и на 21 се видяхме. Пак бяхме заедно вечерите, дните. . вчера се разделихме, защото трябваше да работи някаква опера в Пловдив, с уговорката да се видим след 5 дни . . .

Вече сякаш не съм толкова влюбена както преди 3-4 години. . . Какво е ? Водя тайна връзка с 25 годишен чичка, който има бивша жена и жена, от която има бебе, като не е с никоя от тях, прекарва почти цялото си време в моя град заради мен.

Обичам да се виждаме, защото просто и великолепен човек, изключително интелигентен, красив, добър и . . . стар ? !
Не знам какво е правилно, не знам как трябва да постъпя. . . не става въпрос за материалности, пари и такива неща. . . отношунията ни винаги са били на друго, ментално ниво, разбирате ли? Сякаш съм открила сродната си душа, но с години по-възрастна. . . любов, ама наистина невъзможна. Обичам, но не си позволявам да го изпитвам. . . а то напира. . .

Заспивам и се будя с мисъл за него, харесвам го, влюбена съм, обичам го. . . но никога не съм му и показала част от това. . пред него се държа сякаш не изпитвам чувства чак като любов, сякаш не искам да му призная, че и за мен е важен. . . просто съм обременена от невъзможността, заради разликата в годините, заради разстоянието, заради децата му забога, заради обществото. . то звучи като педофилия, ще повърна, четейки писанията си, ама обичам го, по дяволите. . . . .

Тайно, първично, невъзможно и отчаяно обичам. . . . и крия . . . . Какво да правя? Какво е това? Възможно ли е нещо в бъдещето? Как да постъпя? имам нужда от помощ. . . .