Вечният страх ме преследва
редакция:
АнонименНовак
Здравейте. 
В началото на лятната ваканция (15 юни) се скарах с най-добрата си приятелка. Тя постоянно се държеше арогантно с мен и дружеше с мен само защото търсеше лична изгода от приятелството ни. Накратко - използваше ме. Един ден тя прекрачи границата и реших, че е не е редно да дружа с такъв човек. Прекратих всякакъв контакт с нея - не и се обаждах, не и писах съобщения и т. н.
Един ден бях решила да се обадя на една друга своя близка приятелка и да я попитам дали иска да излезем. Тя ми затвори телефона почти веднага след като и звъннах. Опитах се още два-три пъти, но тя отказваше да говори с мен. Казах си: "Какво пък толкова? Явно в момента е заета. "
След седмица пак се опитах да и звънна - случи се абсолютно същото.
Предполагам, че бившата ми "ндп" и е наговорила разни неща за мен, но лошото е, че само мога да гадая.
Всичко това се случи преди 2 месеца. През цялото това време, аз седях вкъщи, заключена в стаята си, сама. Всяка нощ плача, защото съм убедена, че скоро няма да намеря истински приятели. Никога няма да намеря хора, с които да споделям общи интереси.
А най-лошото е, че кавгите между родителите ми не ми дават да спя нощем, защото тъкмо когато тръгвам да заспивам, ги "чувам" как си викат един на друг.
Не мога да споделя страховете си на майка ми, защото ме е страх, че ще ми се развика (тя винаги търси причина да изкара гневът си на мен. ). Баща ми живее в чужбина и прекарвам малко време с него.
Също така се и притеснявам, защото догодина се местя в друго училище и сънищата ми ми внушават, че хората там ще ме мразят, ще ми се подиграват (както беше в 4-6 клас). Страхувам се от това да говоря с хора, които не познавам, и не знам какво ще правя.
Също така сънувам как майка ми ражда и как имаме пети член на семейството, а тази мисъл ме ужасява. Все пак не искам още един човек да бъде част от семейните ни проблеми, още повече едно малко бебе. . .
Като цяло - животът ми в момента е пълен Ад и си помислих, че като споделя тази своя история малко ще ми олекне.
Също така, благодаря на всеки, който е отделил от времето си, за да прочете това.
В началото на лятната ваканция (15 юни) се скарах с най-добрата си приятелка. Тя постоянно се държеше арогантно с мен и дружеше с мен само защото търсеше лична изгода от приятелството ни. Накратко - използваше ме. Един ден тя прекрачи границата и реших, че е не е редно да дружа с такъв човек. Прекратих всякакъв контакт с нея - не и се обаждах, не и писах съобщения и т. н.
Един ден бях решила да се обадя на една друга своя близка приятелка и да я попитам дали иска да излезем. Тя ми затвори телефона почти веднага след като и звъннах. Опитах се още два-три пъти, но тя отказваше да говори с мен. Казах си: "Какво пък толкова? Явно в момента е заета. "
След седмица пак се опитах да и звънна - случи се абсолютно същото.
Предполагам, че бившата ми "ндп" и е наговорила разни неща за мен, но лошото е, че само мога да гадая.
Всичко това се случи преди 2 месеца. През цялото това време, аз седях вкъщи, заключена в стаята си, сама. Всяка нощ плача, защото съм убедена, че скоро няма да намеря истински приятели. Никога няма да намеря хора, с които да споделям общи интереси.
А най-лошото е, че кавгите между родителите ми не ми дават да спя нощем, защото тъкмо когато тръгвам да заспивам, ги "чувам" как си викат един на друг.
Не мога да споделя страховете си на майка ми, защото ме е страх, че ще ми се развика (тя винаги търси причина да изкара гневът си на мен. ). Баща ми живее в чужбина и прекарвам малко време с него.
Също така се и притеснявам, защото догодина се местя в друго училище и сънищата ми ми внушават, че хората там ще ме мразят, ще ми се подиграват (както беше в 4-6 клас). Страхувам се от това да говоря с хора, които не познавам, и не знам какво ще правя.
Също така сънувам как майка ми ражда и как имаме пети член на семейството, а тази мисъл ме ужасява. Все пак не искам още един човек да бъде част от семейните ни проблеми, още повече едно малко бебе. . .
Като цяло - животът ми в момента е пълен Ад и си помислих, че като споделя тази своя история малко ще ми олекне.
Също така, благодаря на всеки, който е отделил от времето си, за да прочете това.
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest
Подобни Истории
Рейтинг
4.7
Общо гласували: 3
52
41
30
20
10
Дай твоята оценка:
Коментари
Успех!
П.П. Един съвет - намери си поне един приятел в училище, защото иначе няма да ти е никак комфортно! Ако си добър, добре изглеждащ, мил и честен човек - все ще се намери някого! Не е нужно да е момиче, може и момче :)
Такаа тукмо се бях преместила в др квартал и си търсех приятелии , тогава срешнах едномомиче с къса коса приличаше на момче и не беше мн хубава :Д:Д както и да е станахме си приятелки всеки ден излизахме заедносподеляхме иии тн . Ханах си гадже и не се промениха мн мн нещата излизахме си пак и дори ходихме на море аз тя моето тогавашно гадже и брат и и един мои съученик :д интересното е че много премеждия имах с родителите ми те не го харесваха и беше мн сложно както и да е това продължи година и гаджето ми и приятелката ми , междувременно и растеше косата хахах. На една нова година се скарах с гаджетоми и си тръгнах ,моята приятелка и брат и бяха там и останах .. минаха се няколко дни и пак се събрахме нооо пак се разделихме и познай ! те баха гаджета ..................... така че нз но не е толкова лошо да нямаш приятели защото не са истински ! дане ти пука сама си се развивай и да се оправят другите :):):)
Моето заключение е, че това не е хубаво, защото някой се нааква и ти несправедливо се страхуваш, и не дай боже и да се разболееш от някакви измислени заболявания. Ако ти се разболееш ще трябва да променим това. Но защо да чакаме?! Познаваш ли някоя пепелянчица? Защото на мене ми приличаш на една малка сладка пепелянчица, която се препича денем на любимата си полянка.