Моите форумни постове

За коя ясновидка става въпрос и какво ти е предсказала, много ми е интересно. И ако знаеш скайпа и или някакви координати, ми ги кажи.

Аз често сънувам, че ми падат зъби, но още никой не е умрял (слава богу!).Сънувала съм, че близките ми умират, но това значи, че ще живеят дълго.И аз като Ивето гледам значението на съня, но после го забравям и ....не знам дали му отдавам голямо значение, все пак си зависи от съня!

Аз често сънувам, че ми падат зъби, но още никой не е умрял (слава богу!).Сънувала съм, че близките ми умират, но това значи, че ще живеят дълго.И аз като Ивето гледам значението на съня, но после го забравям и ....не знам дали му отдавам голямо значение, все пак си зависи от съня!

Благодаря ти! Само ти написа коментар от толкова много хора, които са чели това.

Това е кукумявка.Поверието е, че когато на някоя къща кряка кукумявка, там ще умре някой.Не искам да те плаша, но при мен през 2008 кукумявка кряскаше на отсрещната къща и няколко месеца по-късно едната ми баба почина. Аз много пъти чак съм сънувала звуците, които тази птица издава.Много е зловещо и страшно.Имам и истории с тази птица, но няма да ти ги разказвам, ако ти сама не пожелаеш.

Гарваните предвещават смърт!!!!!

Аз преди винаги на една и съща дата всеки месец сънувах, че асансьорът не отива на етажа, на който аз искам, и се качват някакви непознати хора, блока става все по-висок и аз не мога да се измъкна от асансьора и когато изляза има икони по стените и се чуват разни призрачни звуци. Това беше кошмар и се повтаряше всеки път, само че с малко различен сюжет.Този сън много ме притесняваше, защото аз не се страхувам от асансьори или от затворени пространства.Причина за съня - неизвестна. Не се тревожи, няма да ти се случи нищо.

Здравей! Искам да ти кажа, че много съжалявам за баба ти.Докато четох вашите истории, се разплаках, защото се сетих за моята.Ще ти я разкажа. Моята баба почина през ноември 2008година.Стана много бързо.Докато беше жива, когато отидех при нея (а това беше рядкост, защото живея с родителите си и с другата ми баба в гр.Варна, а починалата ми баба живееше в гр.Шумен) тя ми казваше, че усеща, че ще умре.Казваше ми само, че има запек ( с извинение).Аз не го приех за нещо кой знае какво.Дори и тя не е знаела, че точно това ще причини смъртта и. Тя почина на 11.11.2008г.(вторник).Няколко дена преди това бях говорила с нея.Казах и, че всички от семейството ни са настинали и тя каза да се оправяме.Звучеше някак странно, измъчено.В неделята тя се обади на баща ми да отиде в Шумен и да я заведе на бърза помощ, защото има силни болки в стомаха.Пояснявам, че преди това е ходила на специалисти, но нищо не са и откривали, пробвала е с чай, билки, лекарска, нищо не помагало.Баща ми в понеделник ме закара на училище и отиде там.Завел я в болницата и станало ясно, че трябва да я приемат веднага за операция.Операцията минала добре.Баба ми се събудила, била жива.После и дали успокоително и повече не се събудила.После станало ясно, че по време на операцията е получила перитонит, не могли да я спасят. Аз не знаех за това.На 12, аз бях 2-ра смяна на у-ще.Майка ми се обади по телефона, звучеше много тъжно, аз вдигнах, питах я как е баба, тя каза, че е добре, но ме помоли да и дам баба ми (т.е.живата ми баба).Тогава телефонът беше в спалнята на родителите ми, баба ми се затвори там и само я чух да казва: "Абе какво приказваш бе, как така..?"Аз отначало изобщо не помислих за нещо толкова лошо.После дойде брат ми и двамата плачеха.Баба ми ми каза, че на следващия ден трябва да отидем в Шумен, за да видим баба, защото не била добре, да се помолим да оздравее по-бързо.Аз обаче започнах да се досещам.Казах им да ми кажат истината.Накрая брат ми ми каза, аз не можех да повярвам, заключих се в спалнята на наште, не пусках никого, звъннах на майка ми, защото си мислех, че това е някаква тъпа шега, направо даже излязох на терасата и исках да се хвърля от там.Имах чувството, че светът за мен вече в свършил.Накрая излязох, трябваше да отида на у-ще. На следващия ден пътувахме към Шумен.Като влязохме през пътната врата, видях капака на ковчега.Още не мога да си изтрия гледката.Влязох, имаше много хора, не можах да повярвам.Баба ми наистина беше починала.Някой ми каза да я докосна, че повече няма да я видим, обаче аз изпитах панически страх.Когато всички палихме свещички, имах чувството, че баба ми ще стане, ще се усмихне, ще ни сготви нещичко.Изведнъж ми стана много гадно, почнах да плача безспирно, не можех да спра.В главата ми изникна последния път, когато я видях - с родителите ми и с другата ми баба заминавахме към Варна, аз прегърнах баба си и и казах "чао, бабо!", а то стана сбогом, бабо! :cry: Освен това една жена ми повтаряше, че тя много ме е обичала, че не трябва да се страхувам от нея, това още повече ме натъжаваше.Всичко беше толкова страшно - всички бяха в черно, всички плачеха, после изнесоха баба ми.Картината беше неописуема, шокът за мен беше огромен, все пак бях само на 10.Макар че мисля, че няма подходяща възраст и такава, на която да приемеш, че си загубил твой близък.Само че тъй като бях доста малка, беше още по-страшно за мен. Баба ми почина на 77.Нямаше нито един паднал зъб, нито един бял косъм.Беше много добра жена, аз на нея съм кръстена.След смъртта и съм сънувала много сънища с нея, имала съм странни случки, които и досега не мога да си обясня.Няма да ги разказвам, защото ще трябва да пиша цял ден. И досега се виня, че не бях много време с нея, защото предпочитах селото ми и Варна.Никога не и бях обръщала достатъчно внимание, но въпреки това тя много ме обичаше.Когато отидехме цялото семейство, тя много се радваше, готвеше ни, на мен ми постилаше чисто нови избродирани чаршафи, искаше да ми е удобно, мекичко, искаше да се чувствам добре.Може би така, както го чувате, не изглежда кой знае какво, но за мен значеше много.Когато се виждаше с нас, за нея беше истински празник. Съжалявам, че толкова нашироко ви разказах всичко това, но исках да почувствате какъв шок е примерно днес да говориш с някого и след 2 дни той да е починал вече.Нелепо е! Ето това е моята трагедия, още не мога да забравя за това.Помня всичко от тези няколко дни.Всяко нещо, което съм направила или казала се е запечатало като лош спомен, и не мисля, че някога ще се изтрие.Това си е травма за мен.Винаги, когато прочета някоя история като на авторката, ми става много тъжно, защото виждам колко много хора са преживели такава загуба и колко е тежко. Надявам се да не съм натъжила никого с моята история, но реших и аз да си споделя мъката тук. Благодаря на тези, които прочетоха коментара ми!Пожелавам ви повече да не ви се случват такива лоши неща!!!!

Извинявай, разказах моята болка, а не отговорих на твоя въпрос. Според мен това наистина е баба ти.Може би иска да те успокои, че там се чувства добре, но не може да ти каже.Аз мисля, че тя много те обича и винаги ще бъде с теб, където и да си!!!!

И аз усещам чуждо присъствие най-вече в банята и на местата, където има огледала.Може да е дух, може и да не е.Това ти трябва да го разбереш по някакъв начин.Успех!

Крейзи, и аз усещах най-силно присъствие в банята или на местата, където има огледала или е тъмно.С времето свикнах, а сега отскоро тези усещания се появяват много рядко при мен. Колкото до сънната парализа, аз съм преживяла само 1 път такова нещо и имах чувството, че някой ме души и колкото повече се надигах от леглото, толкова повече ме душеше "нещото", и не можех да извикам за помощ.Това продължи около 1 мин., след което заспах и се събудих след 1 час.Само да кажа, че сънната парализа беше около 5-6 ч. сутринта. Преживяла съм всякакви случки: чуване на стъпки и гласове, чуване на името си, усещане на присъствие, хлад, кошмари, свързани със гробища и починали хора, сънна парализа... и все още съм жива.Не се стряскай, може би всеки наистина един ден минава през това.

Не са глупости.Ако зачестят, могат да те доведат до психично разтройство.Не се шегувам, не искам и да те плаша.Аз съм на 13, скоро ще стана на 14 и всеки ми се случват все по-странни неща.По-добре потърси в интернет начин за прогонване на духове или...просто се премести на друго място, защото това може да е сериозно.

Може да развивате телепатични способности!!!!

И аз имам дежа вю.Почти всеки ден.Изведнъж имам чувството, че дадено нещо вече съм го видяла или изпитала.Чела съм, че е спомен от минали животи.Не знам до колко е така.Според мен това не е страшно нещо, за мен е много интересно даже.

Има ги.Аз познавам едно момиче, за което съм почти сигурна, че е слънчев енергиен вампир.

И на мен ми изчезват неща, чувам звуци и усещам присъствие в стаи, където има огледала. :cry: Мен много ме е страх!!!!