Моите форумни постове

Хаха ами има го и това, но просто вече изпитвам страх само при мисълта за възбуда. Направо е ужасно, все едно съм във вечен филм на ужасите. Тотално обладан, бариеририте дето си създавам за да не мисля за това са мн. тънки. И едвам одържам тая мисъл, като болен съм и ме е страх да не откача. Та камо ли и да тръгна с друга, а жените ми се лепят дори и без да ги свалям. Това е най-тъпото, като в капан. Университета напуснах не можах да смогна, трябваше да се изкарат някакви пари че го закъсах. И с университета закъсах, имаше математика а на мене ми е мн трудна.

Аз имам проблем, че натрапвам името и. Имам на предвид натрапвам името и в съзнанието си през деня. Не спирам да си го изброявам (това е натрапливостта дето ми предизвиква мислите, подтискам го с друго име но нищо не става все се явява и явява). Не знам как да спра, единствено понякога като прекаля с алкохола имам някакъв успех, либидото ми да се покачи. Чувствам се мн. виновен вътрешно. Не знам защо е чак толко гадна болката, не знам защо се събрах и скъсах толкова пъти с нея. Тъй като осещах че няма смисал, не бях на себе си. Направих огромни глупости. Разбрах от една позната че даже като разбрала къде работя, а аз раб. в един мол била почнала да минава по-често с нейния приятел (явно за да ми лази по нервите). И че говорила все не хубави неща по мой адрес пред нея. Че била почнала да носи поли, женски трикове прилагала за да го привличала гаджето си повече. Това мн. ме подразни, след като разбрах как се предлага на мъжете преди време. Гледах на нея като на нежно момиче, а не като на ефтин парцал дто на всеки се предлага. И то без никакви скруполи, не знам как съм могъл да бъда така сляп. Още докато сме ходили разбрах от двама мой приятели че им се сваляла и някакви такива (поне така твърдят те двамата). Но те не са разбрали ясно, никой не знаеше че е такава. Всеки ден се питам как е възможно заради тоя човек да стигна до тук. И най-лошото е че ако не бях задълбал сега всичко щеше да си е наред, и дори и приятелка сигурно щях да имам. И най-лошото е че изпитвам огромна нужда да правя секс, от четири месеца го правя от дъжд на вятър с една позната а тя не ме и привлича. И лошото е че едвам успявам да направя нещо. А вътрешно изгрям, цялото ми тяло гори все едно преди да полудееш тотално. Така се чувствам. Ядосвам се че губя време, бях запланувал тия месеци да си живея жвота. Да преспя с доста жени, понеже нямах грам проблем с това. Да се разнообразя. Да купонясвам, да правя различни неща. Да постигна нещо, но сега това сексоално задържане, което изживявам не ми дава мира като пред тотална лудост съм. Завиждам на двама приятели че ги сменят една след друга непрекъснато, а бях по-добър и от двамата в това. Даже прекалявам много с алкохола. Рабрах че дори някви отрепки, познати от едно време ми се присмивали на глупостите дето правя. А някога никой копче не казваше за мен. Мислех че съм прокълнат, или нещо такова но вече просто не знам какво да мисля.

Ами неочаквано на работа се появи едно много готино момиче. И аз много я харесвам, и тя проявява интерес към мен (даже видях още преди да се запознаем че ме гледа по друг начин). И като гледам няма да е далеч момента да излезем. Даже сега си пишем, но не знам как да окрутя това чудовище дето смуче силите ми. Аз не искам от първата среща да правя секс със нея. Но искам да мога да се отпусна с нея. Да се почувствам отново себе си. А не само да изброявам проклетото име на бившата ми. Четири месеца ми стигат, а даже и в момента го правя. Изпуснах две готини момичета, не искам и нея да изпусна. Но не знам как да се стегна. Ще опитам да дам всичко от себе си, колкото и да ми е трудно. Тъпото е че аз може да съм просто сексуален обект за нея, преди чувствах тея неща но сега са ми се попритапили инстинктите.

Името и непрекъснато изниква в съзнанието ми, аз опитвам да го подтискам но не става. Най-тъпото е че някак дълбоко в себе си не искам да го подтискам. А просто като премине да не обръщам внимание но не се получава. Имам дълбокия страх че няма да я забравя, появи се малко преди нова година та до сега тоя страх. Затова предполагам имах и имам от време на време непрекъснато сънища с нея. Не знам как мога да приема мисълта за тоя човек без страх един път за винаги, и да дам покой на душата си от това. Страха ми от малък е че ако не изброя нещо няколко пъти над шест нещо лошо ще стане (сега го правя с името и). Но никога не ставаше нищо лошо, до тоя момент. Сега ме е страх че няма да мога да се възбудя зарди това и така се получава.

Преди време санувах един странен сън. Бях в някакъв като голям селски двор, имаше много гласове на хора. Не помня дали видях самите хора, но помня че се разхожах с някакъв пиян човек и си говорехме. Катерих се по някакъв клон на някакъв орех и слязох не помня защо. След това продължихме да си говорим с него докато вървяхме по една патека. Докато не стигнахме някакво ограждение от което излязоха много пинчери (но не помня лаеха ли). Какво ли трябва да означава този сън, питам защото от отдавна не бях санувал нещо друго. А и много ми се искаше да разбера дали символизира нещо положително.

Съжалявам за офтопика, но пак я санувах. Бях спрял за дълго време да сънувам сънища за нея. Дне с станах и се сетих, връщах се от някъде не помня от къде. Даже не съм сигурен че беше в тях. Но ходих до някаква тоалетна. И си мислех че ще и призвънкам да се видим. И само си повтарях името и (докато бях по нужда), както правя по принцип през деня само си я повтарям. Нз защо я санувам толкова, явно защото не мога да спра да си я припомням. Но така и не се видяхме, събудих се. Притеснил съм се че ще се побулея, напоследък съм отслабнал доста. Eдин познат ме съветва да измисля по някакъв начин да и го върна. Че явно искам да има справедливост за мен. Но не виждам това как може да стане, а и може да си навлека проблеми.

Здравейте, благодаря за мненията. Аз опитвах да се върна при нея. Но мисълта, че щом не съм до нея и винаги си намира мъж през това време (дори би си хванала най-смотания само да има някой да я еди какво си), заради тая мисъл само се колебаех, и така я разярих още повече. Но теорията ми бе верна, не съм ли с нея веднага се връща при другия. И час не търпи да е без мъж, и без секс не може. Последния път като бяхме заедно имах чувството че е тотално превъртяла. Държеше се животински, майка и баща и само я подкукоросваваха. Да живее да ходи по дискотеки. Едва ли не изкарваха че аз съм я затварял, а аз я водех по заведения с приятелите ми. И двамата само сме ходили (в разни клубове), отделях и толко много време но явно проблема е бил че с един мъж не може. Най-се ядосвам на едно нещо, че никога не призна вината си за нищо. Аз поемах цялата вина, никога когато бях объркан не даваше никакво компетентно мнение. Хайде да сме заедно, а телефона и не спира да звъни. Курварите се скъсваха да званят, е как да стане. Един път не прояви човещина, да ме посъветва да се спра. Че не съм на себе или нещо подобно да ми бе казала (ако я бе грижа за мен). Нали съм мъж, важното е че съм я задоволявал добре. Защо да не се възползва пак. Нз. как може да постъпваш така към човек, които те е обичал и давал вс. за теб (аз реших да се окротя дори зарди нея, не се занимавах с други). Един път, не опита да оправи нещата. Цялата вина я нося аз, и лошото е че не мога да се отърва от нея. Нз дали постъпих правилно, последния път когато я видях да флиртува с един пред очите ми. Прибрах се, не изтърпях и и изписах във ФБ каква е за мен. Естествено тя не бе и видяла някъде два дена какво съм и писал. Даже не ми и звънеше а уш ходехме. Както и да е, преди да стане всичко се чувахме по 4ри или 5 пъти на ден. Та след като видя това дето и бях изписал, ме блокира. Блокира и приятелите ми. Даже имах разправии с баща и. Тя изобщо не ме обича, нз някога обичала ли ме е или вс е било презтрувка. Но аз много пъти и казах че на глупак няма как да ме преви, че всичко виждам. Но вече толкова не и пукаше че няма на къде, от никой и нищо. Всички ценности дето имаше са умрели някъде тотално в миналото. Ако знаех каква е станала, изобщо нямаше да я потърся дори. Сега тръгнах на работа, имам планове пак да кандидатсвам, но както писах не мога да търпя натрапливата мисъл за нея. Нз. как ще издържа за да не полудея. Онзи път когато пуснах темата, твърдо бях решил да си сложа края. Едвам се спирам вече, ако не е семейството изобщо няма да се спра. А приятели имам, обаче една част от тях вече са отчаяни от мен. И аз от себе си. А за родовото проклятие, може и да има истина. Ще опитам това, което сте ме посъветвали. Въпреки че имам съмнения за магия лично направена за мен от родителите и. Те са способни на това.

Благодаря за мнението, със сестра ми сме заедно на квартира от 4 близо 5 години в София. Тя работи от няколко години на едно място, аз бях напуснал работа мисля че писха защо. Та сега си намерих нова, и вчера почнах. Замислял съм се за друг град, междодругото. Но винаги съм се страхувал дали бих си намерил работа в друг град. Затова напуснах моя град, но ми е минавало през ума, да се махна и от София. И за чужбина мислех но още не съм го направил. А за нова любов, пробвах но вече бях наранен и нищо не се получи. В началото като скъсахме нямах такива проблеми. И имах възможност, но след като се събирахме няколко пъти се получи това. Вече 3 месеца не мога да създам връзка, яви ми се и другия проблем. Та хептен се чувствам непълноценен.Пробваме с една прияелка с която се познавам от 3 години, но нещо не се получва. И най-вероятно няма да е за дълго, а и тя малко като че ли се опитва да ме маниполира. Заради състоянието в което съм в момента. Което не ми се нрави, а и винаги съм бил водещия в една връзка. А сега е обратното, нз дали не трябва да остана сам. Но се страхувам че друга при всичките проблеми няма да ме погледне. Проблеми не бях имал с мъжкото достойнство, но сега и това тотално ме скапва и ми пречи във взаимоотношенията с жените.

Ами аз ходех на психолог, скоро не съм се срещал с него. Но може би другия месец пак ще го посетя.

Благодаря ви много, за позитивните коментари. Просто се страхувам че в главата ми се е породил проблем, които се проявява в действителност. А когато се породи нещо такова в главата ми доста трудно го премахвам . Понякога дори не се получава мн. дълго време. И затова се чувствам така, мислех след раздялата да си поживея известно време. Да пробвам с различни момичета да направя нови неща в живота си да се веселя. А не да изпадам в дупка, дори не съм очаквал че ще се оплетат така нещата.Но дано някога се появи светлина в тунела. Чудя се коя би ме погледнала в това състояние. Тази с мен в момента не е напълно искрена. Няма я тръпката, някак всичко е монотонно. Някак повече гледа да използва ситуацията. А аз не искам такова момиче до себе си. Нз дали да не се разделя с нея. Тя ми казва че ще ми помогне и за проблема и за всичко, но отделно пробва разни трикове за маниполация нз просто.

Ами аз я накарах да загуби доверие в мен, прекалих не трябваще да се събирам с нея след като скъсахме. И то на няколко пъти, и все не бях сигурен искам ли да съм с нея. Просто така и не успях и аз да и придобия доверие след като веднага тръгна по мъже след като скъсахме. И до сега се чудя ако не бях скъсал с нея, дали щеше да бъде такава каквато е сега. Да се предлага на мъжете, сега си има приятел. Но спи и с други, даже със сигурност го знам. (Въпреки че когато тръгнахме, каза че с някакъв познат била загубила девствеността си. Била го питала него и уш приятелката му. Аз затова в началото на връзката ни след първите две седмици скъсах с нея. Но после се събрахме и изкарахме цяла година и нещо.) Не знам трябваше ли, сега не мога да бъда с друга. Правя всеки ден опити да се върна към себе си, но не става. Никога не съм имал подобни проблеми, цялата позитивност в мене се изпари, имам избор от толкова красиви и доста по-готини във всякакви отношения момичета а не мога нищо да направя със тея психологични проблеми. Знам че жените не са най-важното, но никога повече от сега не съм изпитвал страх че ще остана сам до края на дните си. Мисалта за нея е толкова силна, че подтиска всичко в мене и не мога да бъда с друга. И съответно не мога и да я забравя. В някакъв капан съм, на собственото си съзнание. Чудех се ако опитам да се здобрим, дали ще се оправя или ще стане по-зле.