Първите смелчаци, които се осмелят да се отправят на пътешествие до Марс, са заплашени от почти смъртоносни дози космическа радиация. Според учените, всички участници в космическите мисии до червената планета ще получат само в рамките на пътуването радиационно облъчване равно на това, което останалите хора получават за цялата продължителност на живота си.
Изследванията са дело на подвижната Марсианска лаборатория, която се намира на борда марсохода „Кюриосити“. Измервания на дозите космическо лъчение са правени още от изстрелването на марсианския модул през 2011 година, до кацането му на повърхността на планетата 253 дни по-късно през август 2012 г.
„Казано на по-прост език, общата доза радиация, която потенциалните марсиански пионери ще поемат, се равнява на дозата, която ще получите ако всяка седмица от живота си се подлагате на компютърна томография на цялото тяло“, обяснява Кари Зайтлин, учен в Югозападния изследователски институт (SwRI) по космически науки и инженерни технологии.
Според д-р Зайтлин нивата на радиацията, на които ще бъдат изложени бъдещите астронавти са на ръба и дори отвъд ръба на приемливия риск и безопасност за здравето им.
Експертите от различните космически агенции са единодушни, че са нужни допълнителни изследвания за да се установят потенциалните рискове за здравето при това продължително излагане на човешкия организъм на високи нива смъртоносна космическа радиация.
До сега Американската космическа агенция е изпращала само радиоуправляеми космически апарати до Червената планета. Всички предишни измервания на радиацията не са били показателни за въздействието и върху човешкия организъм по две причини.
Първо - уредите, които до скоро измерваха радиацията, не бяха толкова прецизни. Второ - сега умният „гайгеров брояч“ ще отчита потенциалното космическо лъчение защитен от щит, много подобен на този, който учените смятат да използват при изграждането на космическите кораби, които ще превозват астронавтите по време дългото 560 милиона километра пътешествие до Марс.
Предварителните оценки на физиците и астрономите показват, че хипотетично едно пътешествие да съседа ни ще отнеме около 180 дни само в едната посока. После астронавтите – пионери ще трябва да изкарат поне 500 дни на повърхността на планетата в очакване на подходящ „прозорец“ за обратното си пътуване, което ще отнеме още поне 6 месеца.
По време на пътуването и престоя на Марс астронавтите ща бъдат изложени на два вида космическо лъчение – Галактически космически лъчи (GCRs) и дъжд от заредени слънчеви частици или т.нар. „слънчев вятър“.
„Анализът ни показва, че дозите GCRs, които астронавтите ще получат съчетани с радиацията от слънчевия вятър, дори и при ниска до-средна активност на Слънцето ще са неприемливо високи и ще носят много висок риск за здравето на космонавтите“, твърди Кари Зайтлин.
В обобщение ученият заявява, че: „Освен ако технологиите в областта на задвижването на космическите апарати не напреднат значително през следващите няколко години и по този начин доведат до значително съкращаване на времето за пътуване до Марс, е твърде вероятно мисията планирана за 2030 година да се отложи за неопределено бъдеще“.
