В много световни култури по-възрастните хора се смятат и за по-мъдри. Но не винаги възрастта е условие за помъдряване. С възрастта мозъкът малко намалява размера си и намаляват някои негови възможности.
Според теории на психоанализата човек преминава през различни етапи на вътрешна борба. Така например борбата на бебето е противопоставянето на доверието и недоверието.
Последният етап е старостта, когато хората се борят да намерят баланс между личното си чувство за цялостност и поражението от смъртта. Ако чувството за цялостност победи, човек става мъдър.
Мъдростта се определя с някои характеристики. Това са интелектът и знанията, разбирането на човешката природа, емоционална устойчивост, смирение, способност да се правят изводи, навици за решаване на проблеми.
Всички тези черти представляват мъдростта, която се използва за решаване на основни житейски проблеми, както и в борбата за по-добър живот. Възприемането на мъдростта може да се различава заради културните традиции на отделните народи.
Психолози от различни страни се опитват да направят програми за измерване на мъдростта, но никой не може да достигне до определяне на това понятие.
Според последните проучвания става ясно, че с възрастта човек не става по-мъдър. Още повече, че с възрастта има така нареченото обезцветявне на спомените.
Но ако се има предвид емоционалният фактор, се оказва, че възрастните хора имат по-големи шансове да станат мъдри. Най-сериозни шансове имат затова възрастните хора, израснали в много трудни условия.
Помъдряването с възрастта се проявява най-вече в това, че по-възрастните хора се научават да контролират емоциите си в условия на емоционална провокация.
