Мозък и чувства

Мозък и чувства

Мозъкът ни има много задължения. Той ни помага да възприемаме събитията, регулира потребностите на организма ни, решава проблеми, пази спомените, отговаря за чувствата.

Когато сте разстроени, а някой ви казва, че всичките преживявания са само в главата ви, той е прав от една страна, а от друга – изобщо не е прав. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Защо се получава така? Наистина ли мозъкът и чувствата толкова силно си влияят взаимно? Партньори ли са или всъщност се състезават кой ще е с по-силно влияние?

Невромедиаторите са вдъхновители на вътрешните ни комуникации. Те работят така – нашият мозък е пълен с нервни клетки, известни като неврони. Те контактуват един с друг, за да са наясно с всичко, което ни се случва. Невротрансмитерите, известни и като невромедиатори, изпълняват функцията на преносители на информация от един неврон към друг.

Мозък и чувства

Такива послания помагат да определим нашите емоции и чувства, като например мотивация за изпълнение на определени задачи, способността за концентрация, както и положителните и отрицателните ни настроения.

Когато има дисбаланс на невромедиаторите, нашите чувства може да бъдат в неизправно състояние. Такъв дисбаланс е свързан с обсесивно-компулсивни проблеми или с проблеми на дефицит на вниманието.

Но за да запазим баланса на невромедиатори в норма, трябва да се храним с продукти, които съдържат много аминокиселини и белтъчини, за да заредят с тях невротрансмитерите.

Различните невромедиатори отговарят за различни емоции. Можем да сравним невромедиаторите с оркестър, като всеки музикант свири собствена мелодия, но резултатът е интересна обща мелодия.

В мозъка има десетки различни невромедиатори, които контролират конкретните емоции. Серотонинът отговаря за успокояването и ни помага да сме в добро настроение. Допаминът ни изпълва с енергия и решимост, а норадреналинът разсейва концентрацията, бдителността и мотивацията.

Когато мозъкът ни чувства опасност, той изпраща сигнали на тялото. Човек получава сърцебиене и кръвното му налягане скача. Това ни подготвя да реагираме на опасността. Тази реакция е особено полезна, когато трябва да избегнем болка.

За съжаление този страх може да прерасне във фобия. Това става на основата на страшни спомени и е свързано с дейността на много малка част на мозъка. Когато изпадаме в подобна ситуация, мозъкът ни напомня, че това ни се е случвало веднъж и резултатът не е бил добър.

Настроението ни оказва влияние върху силата на болката. Децата, които са в добро настроение, падат, и въпреки раните по коленете си продължават да тичат с усмивка в повечето случаи.

Мозъкът определя доколко сме щастливи. Състоянието на щастие или депресия не е свързано с определена част на мозъка. Немалка роля имат и химичните вещества. Нарушенията на химичните вещества в мозъка ни могат да ни вкарат в състояние на депресия.

Полукълбата на мозъка контролират чувствата ни. Дясното полукълбо отговаря за пространственото мислене, а лявото – за езика.

Двете заедно управляват емоциите и чувствата ни. Дясното винаги е нащрек, когато става дума за отрицателни емоции, и се свързва с лявото, за да получи съвет какво да прави.

Влюбените всъщност са под влияние на невромедиаторите допамини, които предизвикват еуфория, свързана с любовта. Всъщност се влюбваме за една пета от секундата.

Рейтинг

5 1
4 2
3 1
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати