Чумната епидемия от 14 век отнема живота на милиони хора в Европа. Оказва се, че бактерията, предизвикала епидемията, оцелява още 500 години с пикове и спадове и чак до 19 век.
Бактерията Yersinia pestis на чумата е проучена в ново изследване на международен екип от учени, които са възстановили 34 генома, получени от зъби на хора, починали от Черната смърт в десет различни страни на Европа. Сред тях са Германия, Франция, Англия и други.
Изследването показва, че родословието на бактерията се е променило с времето, но въпреки това началният предшественик е общ.
По всичко изглежда, че предшественикът е от Русия и по-точно от Лаишево, район край Волга. Според учените пробата LAI009 изолирана там е най-древната форма на щама на чумата.
Въпреки мащабното изследване заключенията са ограничени, като причината за това е броят на откритите скелетните останки. Тоест се приема, че Черната смърт може да има и още по-древни корени, които още не са изследвани. Предстои да се разработят проби от Западна Евразия, които да дадат нова информация за страховитата инфекция.
Според проучването щамът от Русия се развива в началото на така наречена втора вълна. През следващите векове се разклонява в няколко направления. Вариации в съвремието ни не са открити, предполага се, че вече отдавна са изчезнали.
Генетиката на 500 годишната Черна смърт, вилняла с ужасяващи размери от 14 до 17 век носи много информация въпреки липсата на категоричност.
Всяка нова дори оскъдна информация за подобен могъщ и ужасяващ патоген, заличил 60 процента от населението на Стария континент, е от изключително значение за научната общност.
Според учените от трите регистрирани пика на чумата най-много човешки жертви е взела втората вълна. Чумната епидемия остава класически пример за инфекция с бързо разпространение, дълъг период на действие и внезапно и необяснимо изчезване.
