В Странджа Св. Марина е почитана като лечителка. Нейният празник се отбелязва на 17 юли (нов стил) още от най-стари времена. Днес денят на Св. Марина се свързва с посещения в пещерата, където хората се молят за здраве и взимат вода от аязмото.
Според легендите в миналото на този ден момите и ергените се провирали за здраве. За женените това е било забранено, тъй като се смятало, че дупката ще ги стисне. В деня на Св. Марина се извършвали и обреди за инициация, когато мъжете ставали мъже, а жените - жени. След като се срещнели и изпълнели и няколко други ритуали, двойките се затваряли в пещерата и изпълнявали един от най-старите ритуали, свързани с плодородието и възмъжаването.
С пещерата Св. Марина е свързана и друга традиция. Вътре в нея при иконата или около провиралото се оставят т.н. вотиви - умалени изображения на болен орган или на цяла човешка фигура, изработени от тенекия или сребро. Смята се, че по този начин болестта ще остане в пещерата. Тази традиция също е древна. Днес вече хората връзват и дрехи и конци по клоните на дърветата около пещерата, като отново вярват, че така ще се излекуват.
Основната причина за известността на пещера Св. Марина е лековитата вода (аязмото на Св. Марина) /разгледай галерията/, която се стича по стените на пещерата. И до днес стоят съдовете, в които се събира стичащата се вода. Водата е с високо съдържание на калций и паради това съдовете бързо се покриват с плътен слой котлен камък. Вярва се, че лечебното аязмо цери много болести.
Според други предания, ако болен влезе в пещерата, запали свещ и се помоли на Св. Марина, когато си тръгне, не бива да поглежда назад, за да се сбъднат молитвите му.
Особен интерес предизвикват и слънчевите зайчета, които се появяват по стените на пещерата Св. Марина. Местните вярват, че ако тези зайчета се появят върху стените на пещерата, докато хората са вътре и се молят, то светицата е погледнала благосклонно на молитвите им.
