През 1963 година в САЩ работят по проект, който е планирал инсталирането на огромен пръстен около Земята. За разлика от пръстена Сатурн, пръстенът около Земята трябвало да е съставен от медни нишки, колкото човешки косъм.
Тези медни нишки били милиони, а свръхсекретният проект носил името Уест Форд. Целта на този пръстен била да заздрави йоносферата на Земята и да осигури на военните в САЩ по-добра комуникационна система.
През 50-те години на миналия век комуникацията на дълги разстояния се извършвала единствено чрез кабели, но тъй като Щатите и СССР по това време са в Студена война, атаката на комуникационните системи била непрекъсната.
Затова кабелите не били надежден метод за общуване. Военните в САЩ не били напълно сигурни, че съветските врагове не подслушват съобщенията им или пък че няма да прекъснат телефонните им линии.
Една нестабилна комуникационна система може да доведе до сериозни катастрофи от военна гледна точка. Така че през 1958 година инженерът Уолтър Мороу дава идея, която звучала революционно и тогава, и сега.
Пред военните той демонстрира медни проводници с размерите на човешки косъм, които могат да служат като постоянен рефлектор на радиовълните. Това изобретение щяло да помогне на американците да предават сигнали на по-далечни разстояния, без опасността те да бъдат разкодирани.
За земния пръстен са били подготвени 480 милиона медни нишки с дължина от 1.8 сантиметра. Те е трябвало да предават данни с 20 бита в секунда, а след време е трябвало скоростта да се увеличи на 100 бити в секунда.
Голямото предизвикателство пред проекта Уест Форд било инсталирането на този пръстен. Страховете били, че медните проводници могат да си взаимодействат с атмосферата на планетата.
Първият опит за неговото изпращане в открития Космос е през 1961 година и завършва с неуспех. Металните пластинки се разпръснали, а не застанали статично около орбитата на Земята.
Правен е и още един опит за поставяне на земен пръстен, този път с по-малко нишки, но резултатът се повторил.
С течение на времето идеята била изоставена, а през 60-те години се появява друго, по-практично предложение – изкуственият спътник. И до днес те обикалят около планетата ни, предават съобщения и ни информират за времето.
