Монголските легенди разказват, че преди векове пустинята Гоби била огромно море, а отвъд бреговете му живеели потомци на боговете. Този мистичен град бил средище на мъдреци, смели воини и умели занаятчии и се наричал Хара Хото.
Владетел на града бил Хара Цзян Цзюн, който е искал да отнеме трона на китайския император. Но загубил битката и китайците окупирали крепостните стени на града. Стигнали до река Енцин гол и по този начин лишили града от вода.
Според легендата Хара Цзян Цзюн скрил съкровищата на града, убил съпругата и децата си, след което загинал в решителната битка. Китайците превзели и разрушили митичния Хара Хото.
Тази легенда е интригувала редица изследователи през годините. А в началото на XX век се заели с изучаването на развалини, смятани за останки на Хара Хото. Но това археологическо проучване не било като другите. Руските изследователи е трябвало да спазят редица условия, за да не разгневят духовете-пазители.
На жени не е било позволено да влизат в града, нито на товарни животни. Забранявало се още паленето на огньове и храненето върху останките. Останалото от крепостните стени приличало на два мавзолея от пясък. Части от тях били добре запазени и ясно се виждали рисунки с цветни бои, парчета от коприна, метални и дървени статуетки.
В центъра на града се издигала голяма каменна основа, върху която били подредени 20 керамични фигури, всяка от които държала ръкопис.
По време на експедицията били направени и други любопитни открития. Изследователите се натъкнали на неразбираема клиновидна писменост, която се различавала пот тези, които съществували по това време.
Папирусите били изрисувани със загадъчни кръгове, спирали и линии, преплетени в сложна мрежа. Част от съобщенията били издълбани върху камък. Предполага се, че камъкът е бил свещено място, което служело като обсерватория и за жертвоприношения.
В една от разрушените сгради са открити и стенописи на странни същества – птици с две глави, риби с човешки глави и дракони, а наред с тези митични фигури е имало и хора.
Но скоро след тези открития експедицията приключва, понеже започнал период на земетресения, а монголските племена като знак, че е време чужденците да напуснат свещения град. В Санкт Петербург са пренесени само част от намерените експонати и ръкописи.
До момента са разчетени само част от тях, а мистериозният език е бил наречен си-ся. Прочетеното са различни рецепти за готвене на добитък, но голяма част от експонатите остават завинаги обгърнати в мистерия.
Коментари