Освен като покривът на света, Еверест е известен и като най-голямото открито гробище, понеже телата на десетки алпинисти лежат непогребани в подножието му. Те са опитали да покорят най-високия връх на планетата, но са намерили смъртта си.
Тъй като, когато говорим за Хималаите, не говорим само за екстремни условия, а за най-екстремните условия на планетата, до гибел може да се стигне по различни причини – недостиг на кислород, измръзване, травма, сърдечна недостатъчност. Там никой на никого не помага и дори най-нелепият инцидент може да предизвика смърт.
На 8000 метра височина човек не може да си позволи лукса да бъде морален, казва руснакът Александър Абрамов, покорил Еверест 6 пъти. При тези условия едва имаш сили да се грижиш за своето оцеляване и не може да помагаш на други.
Вървейки към върха, алпинистите често са подминавали непогребани тела, победени от бялата смърт. Около северния маршрут лежат поне 8 непогребани тела, а на южния – 10. Не се знае обаче колко са починалите по страничните пътеки.
Светът още си спомня за ужасната трагедия през 2006 години, когато бавно замръзващият англичанин Дейвид Шарп е бил подминат от 42 алпинисти, но никой от тях не се е отклонил от маршрута си, за да му спаси живота.
В подобни условия трудно може да помогнеш, тъй като отклонявайки се от маршрута, рискуваш и собствения си живот.
През 1996 година група японски алпинисти от университета Фукуока тръгват към Еверест. В близост до техни маршрут се оказват трима бедстващи индийци, които молят за помощ. Но японците ги подминават. Когато се връщат, вече няма кого да спасят, индийците били мъртви.
Никой няма намерение да евакуира мъртвите, тъй като хеликоптерите не кацат на подобна височина, а алтруисти, които да свалят 50-100 килограма при изключително екстремни условия не се намират.
Затова непогребаните лежат по склоновете. Вятърът, снегът и ниските температури оказват въздействие и някои от телата са запазени непокътнати въпреки изминалите години.
Официално се казва, че върхът е покорен през 1953 година, но е много вероятно първите, които са стъпили на Еверест, да са британците Джордж Мелъри и Андрю Ървин. За последно са видени живи на 8 юни 1924 година с бинокъл на около 200 метра под Еверест. След това изчезват безследно.
Тялото на Мелъри е открито 7 десетилетия по-късно, а тялото на Ървин така и не е намерено, но по отрязаното въже си личи, че е опитвал да се спаси.
Една от най-паметните трагедии под върха обаче се случва през 1998 година. На 25 май съпружеската двойка Сергей Арсентиев и Франсис Дистефано тръгват към Еверест без кислород. При връщането обаче се разделят. Той успява да стигне до лагер, а тя – не.
На втория ден от изчезването ѝ покрай Франсис минават 8 души, но я подминават. Някои от тях казват, че са ѝ предлагали кислород, но тя отказала, защото не искала да провали рекорда си.
До нея обаче стигат и други алпинист – британецът Йън Уудхол и съпругата му Кати. Двамата се отклоняват от маршрута и се опитали да помогнат на Франсис, но когато стигат до нея разбират, че краката ѝ са атрофирали. В продължение на 2 часа се опитвали да я стоплят, но тя не можела да помръдне и със сантиметър.
Времето се влошавало и двамата се принудили да се откажат и да потърсят лагер, а когато си тръгвали Франсис крещяла: Моля ви, не ме оставяйте. Йън и Кати правели опит да се свържат с други експедиции и да помогнат на Франсис, но всички им отказали помощ.
През 1999 година британците отново се качат на Еверест, а по пътя открили тялото на Франсис точно както го оставили. Йън я увива в американското знаме и поставя в джоба ѝ писмо от сина ѝ. Същата година е открито и тялото на съпруга ѝ Сергей, който също не успял да се спаси.
Труповете по маршрута са напомняне, че трябва да сме внимателни в планината. Всяка година броят на изкачващите се се увеличава, на изчезналите също. В нормалния живот това е неприемливо, но на подобни височини е норма, казва руснакът Алексанър Абрамов.
