Не е за вярване, но синият цвят на морската вода няма никакво отношение към синьо-бялата униформа на служителите на флота. Както в много исторически събития, и в това има замесена жена.
Когато английският крал Джордж II решил да направи сутрешната си разходка в лондонския Хайд Парк, той бил изненадан от прекрасна гледка. Очарователната херцогиня Бредфърд препускала върху белия си кон.
Тя била облечена в синя рокля за езда, а около нежното й вратле се веел ефирен бял шал. В Хайд Парк, където аристократите яздели обикновено с костюми в убити цветове, това било истинско явление.
Кралят изпаднал в истински възторг от елегантното съчетание на синьото с бялото, без да му хрумват задни мисли за това какво се крие под красивата синя рокля на херцогинята.
Негово величество бил известен с една своя голяма слабост – британския военен флот, който бил една от големите му любови. Когато се върнал от Хайд Парк, кралят тутакси извикал командващия флотата.
Той издал заповед веднага да бъде въведена нова униформа за всички, които служат в британския флот. Не е трудно човек да се досети, че в нея трябвало да се съчетаят синьото и бялото.
Въпреки че известно време в кралския двор не спирали да шушукат, че кралят е луд по херцогинята и затова е избрал нейните цветове, всъщност монархът бил доволен от избора си на униформа.
Моряците много харесали новите цветове, защото им напомняли за морето, а и жените ги харесвали много в синьо-белите им костюми. Преди да се стигне до този вариант, моряците се обличали както им падне.
Допускало се офицерите да са с червени панталони и зелени куртки, както и да са с бели панталони и сиви куртки. Моряците пък се обличали във всички цветове на дъгата.
Синьо-белите цветове на британските законодатели на морската мода много се харесали и на моряците от други страни, дори и на тези, които дълги години воювали с англичаните.
През XIX век тази мода била въведена почти във всички страни. Бялата блуза на сини райета, която е така популярна по морските курорти и днес, също се е появила след указ на краля на Англия.
Коментари