Тунелите под континентите не са мит. Те са дело на раса и същества, живели много хилядолетия преди нас.
През 2003 г. в руския град Солнечногорск, близо до Москва, в месното езеро Бездонное местен шофьор намира щатна спасителна жилетка на Военноморските сили на САЩ. На нея имало идентификационен надпис, потвърждаващ, че тя принадлежи на моряка Сам Белковски от ескадрения миноносец Коул. Съображението е взривено от терористи в пристанището на Аден на 12 октомври 2000 г. На място загиват 4 матроси, а 10 изчезнали безследно – сред тях и Сам Белковски. Как обаче за 3 години спасителната му жилетка е преодоляла 4000 километра по права линия от Индийския океан до Централна Русия, не се знае и до днес.
Обяснение може да се търси в подземните тунели, опасващи континентите. Те са създадени от човешки ръце. Между тях и естествените пещери съществува сериозна разлика. Те са създадени с невероятната прецизност при обработката на стените и са идеално насочени и ориентирани. Освен това са и изключително древни.
В Америка съобщенията за древни тунели са много. Изследователят Андрю Томас обяснява, че са запазени подземни вертикални и хоризонтални тунели с полирани стени, като някои от тях се намират в много добро състояние. Те са прави и пронизват целия континент. Едно от местата, където се събират няколко такива шахти, е планината Шаста в Калифорния. От нея тунел води към Ню Мексико. За съществуването ѝ се разбира след инцидент. След ядрени изпитания в щата Невада 2 часа след взривовете на 2000 км от там в канадска военна база са регистрирани високи нива на радиация. Оказва се, че в близост до базата се намира голямата пещера, която е част от огромна система от пещери и тунели под континента.
През юни 1965г. в еквадорската провинция Морона Сантяго аржентинският изследовател Хуан Мориц открива немислимото. Той стриктно картографира неизвестна система от подземни тунели и вентилационни шахти с обща дължина над 100 километра. Входът за тунелите има гигантски размери и е старателно изрязан в скалите. По хоризонтално разположени платформи се слиза до дълбочина 230 м. Оттам започват тунели с правоъгълно сечение и завои на 90 градуса. Стените им са гладки. На всеки 70 см се срещат вентилационни шахти, както и помещения с размерите на концертни зали.
В средата на едно от тези помещения ученият открива нещо, подобно на маса и седем стола от неизвестен материал. До него има открити големи златни фигури на гущери, слонове, крокодили, лъвове, камили, бизони, мечки, маймуни, вълци, ягуари, дори раци и охлюви. Има и библиотека с няколко хиляди щамповани метални пластини, изписани на непознат език. Мориц открива и каменен тотем на човешка фигурка с височина 116 см, поставена върху глобус. По протежение на тунелите има купища златни изделия с рисунки на пирамиди, динозаври, а на една от тях има символ на пирамида съседства с летящи в небето змии.
През 1976 г. съвместна англо-еквадорска експедиция обръща поглед към един от многото подземните тунели в областта Лос Тайос, на границата между Перу и Еквадор. Там отново е разкрито нещо като маса, обкръжена със столове от неизвестен материал и с облегалки, високи над 2 метра. Това води учените към предположението, че прочутото злато на индианските племена в Южна Америка може да е скрито именно в тези тунели. Такива открити тунели има още в Кирай и други краища на Земята.
