Белите и розови тераси на новозеландското езеро Ротомахана, определяни като осмото чудо на света, не са изгубени, както досега се смяташе.
Дълго време се смяташе, че уникално красивите бели и розови тераси от утаен силиций са били напълно унищожени при масивното вулканично изригване през 1886 година, но днес учените смятат, че са ги открили.
За издирването им те са използвали полеви дневник от XIX век. Въпреки промяната в терена, вследствие на изминалото време, експертите са категорични, че могат с голяма точност да предположат къде се намират терасите на езерото Ротомахана.
Уникалните природни образования представляват най-големите утаявания на силиций по рода си.
Още през XIX век са били сред най-големите туристически атракции на Нова Зеландия и туристи от близо и далеч са идвали да ги разглеждат.
Има данни, че дори посетители от Великобритания, Европа и Америка са идвали, да се полюбуват на красивите езерни тераси.
За съжаление, въпреки тяхната популярност, точното им местоположение никога не е било отбелязвано.
Това, както и промяната на терена, настъпила вследствие на голямото изригване на вулкан в планината Таравера през 1886 година, е основната причина откриването им да се окаже толкова голяма предизвикателство.
Това, в комбинация с промяната на местния пейзаж заради вулканичното изригване, направи изключително трудно да бъдат намерени древните тераси в днешно време.
Стари черно-бели снимки разкриват величието на гледката, която терасите на езерото Росомахана са представлявали в миналото.
Двете изумително красиви природни образувания са се намирали на около 25 км източно от град Роторуа, на брега на езерото Ротомахана (Топлото езеро).
Бялата тераса била по-голяма, заемала близо 3 хектара и се намирала на северната страна на топлото езеро. На западния бряг на езерото се намирала розовата тераса, която била и любимото място на туристите за къпане.
На определен интервал двете тераси били заливани с вода от два гейзера, намиращи се над езерото.
Изригването на вулкана Таравера на 10 юни 1886 година обаче скрива от очите на хората това природно чудо. Тонове скали и кал покриват красивите тераси.
Но според учените терасите не са изцяло унищожени и част от тях се намират на около 50 метра от под повърхността на езерото, под тонове глина. Други техни колеги обаче са по-обнадеждени и издирват изгубените тераси на суша с помощта на полевия дневник.
