Една от най-големите загадки в историята на Франция е свирепо създание, което измъчвало години наред жителите на провинция Жеводан и съседните й провинции - Кантал, Лоара и Арбеш. Жертвите на звяра надвишават 100 души, но най-големите спорове са какво представлявал той всъщност.
Физическите описания, дадени му от различни очевидци, съвпадат. Същество, което изглежда като вълк, но с много по-големи размери, с червени очи и с поведение на жесток убиец. Жертвите му били предимно жени и деца.
За първи път звярът се появява през 1764 година. Нападнал жена, докато пасяла стадото си, но за неин късмет бил прогонен от воловете ѝ. Скоро след това звярът извършва първото си убийство. Жертвата е 14-годишно момиче. Тялото ѝ е разкъсано до неузнаваемост, а скалпът ѝ е свален.
В природата не съществува хищник с подобен почерк. Набезите стават все по-чести и по-смели. Жителите на Жеводан са обхванати от паника. Ужасът на хората стига до ушите на френския крал Луи XV. Той изпраща няколко полка със задача да се справят със звяра. Но вместо да бъде заловен, той просто сменил района, сякаш знаел, че търсят него, и подновил убийствата като напълно разумно същество.
На 01.05.1765 година двама преследвачи убиват необичайно едър вълк. Настъпва спокойствие за кратко време, но след няколко седмици убийствата започват отново, а почеркът на убиеца е същият. Страхът нараства. Кралят изпраща най-добия си стрелец. Той също убива вълк с необикновени размери. Посрещнат е с почести, но безсмислено, защото нападенията продължават по същия начин.
За спасител на Жеводан се смята Жан Шастел. Той живеел отшелнически в близката гора. Набезите му омръзнали и решил да сложи край. Местното население вярвало, че е измъчвано от върколак /виж галерията/. Затова Жан излял 3 сребърни куршума, които осветил при свещеник. Скрил се в гората и зачакал. Твърди се, че убил звяра още с първия куршум. Занесъл трупа при краля, но останките на съществото не са запазени, а са изчезнали. Според някои, вместо да бъде препариран, трупът бил изхвърлен, защото кралят се оплакал от силната миризма. Според други твърдения някой умишлено скрил останките. Така мистерията около това зловещо създание остава неразкрита до днес.
Ето част от най-известните хипотези.
Според хората, които вярват в митове и фолклорни предания, Звярът от Жеводан е върколак.
Според някои биолози става въпрос за глутница вълци, претърпели някаква мутация, която ги е направила необичайно големи и агресивни. Затова има няколко убити вълка. Тази теория издиша, защото е невъзможно всичките вълци в глутницата да имат един и същи почерк на убиване - разчленяване и скалпиране на жертвите. Освен това няма как да имат толкова развит интелект, че разбирайки, че е дошъл отряд за преследване, да се преместят в друга провинция.
Според психолози звярът е човек, сериен убиец, страдащ от ликантропия. Това е психическо разстройство, при което болните имат мания, че са вълци и жадуват кръв. Те си въобразяват, че им никнат козина и нокти, а някои и сами си изработват такива. Заболяването се характеризира с повишена сексуалност и болният не може да контролира илюзиите и халюцинациите си.
Това обяснява защо жертвите били основно жени и момичета, а също и странния външен вид на звяра, както и поведението му на сериен убиец, а и почерка му на убиване, който не е животински. Ликантропията, както и шизофренията може да се контролира с постоянен лекарски надзор и медикаменти.
Загадката за звяра е вдъхновила много спорове. Единствената френска мистерия с повече хипотези е само тази кой е бил скрит зад Желязната маска.
