Всеки изминат час Слънчевата система се приближава с четиридесет и три хиляди мили до кълбовидния куп М13 в Херкулес — и въпреки това се намират некадърници, които да твърдят, че няма такова нещо, като напредък.
Когато през далечната 1969 година американският писател Кърт Вонегът слага тази сентенция от Рансъм К. Фърн за водеща в романа си Сирените от Титан, едва ли е предполагал колко е бил прав.
Половин век по-късно международна група от учени най-накрая е открила какво кара Млечният път и съседните на него галактики да се движат непрекъснато. Те не с просто се движат, показват наблюденията на астрономи и физици, а се отместват в една посока - цялата група от повече от 50 галактики.
Според експертите това отместване се дължи на гравитацията на невидим обект с гигантски размери. Става дума за близък суперклъстер или казано с по-прости думи - колекция от стотици галактики, които до този момент са останали незабелязани от учените, скрити зад огромно количество газ, прах и звезди в Млечния път.
От дълги години учените спекулират с възможността да има нещо скрито отвъд Млечния път, като наблюдават движението на главната местна група галактики. Подобно отместване се наблюдава и при галактики в съзвездието Вела, през които преминава равнината на нашата галактика.
Още тогава астрономите и физиците допускаха наличието на галактики, с по висока от нормалната плътност в района, но не им се отдаваше възможността да докажат теорията си.
С помощта на голям 10-метров телескоп в Съдърланд и втори - 3.9 метров англо-австралийски телескоп в Сайдинг Спринг международният екип е провел серия от измервания на радиационното отместване на близо 4500 галактики във Вела, от двете страни на замъглената ивица на Млечния път.
Резултатите от това измерване са доказали, че е налице струпване на галактики в тази посока, като според учените те се намират на около 800 милиона светлинни години от Млечния път.
Какво означава това според ръководителя на екипа, направил откритието? Казано с прости думи, нашата космическа зона не е само наша, а е дом и на друга гигантска суперструктура, която се намира малко по-далеч от Шапли - досегашният заподозрян за отместването.
Така благодарение на този суперклъстер, който все още няма име, и гравитацията на съзвездието Вела, ние се движим към него със скорост от 50 километра в секунда.
Тук е моментът да ви успокоим, че скоростта, колкото и голяма да изглежда, е незначителна в космически мащаб и за евентуален сблъсък с гигантския клъстър можем ада се притесняваме едва след 5 трилиона години.
