Най-после стана ясно защо човешкият вид е много по-агресивен към себеподобните от болшинството животни. Причина за това е еволюцията, а не цивилизацията, в която живеем.
Човешкият вид се е доказал като много по-агресивен към себеподобните си в сравнение с другите бозайници. Резултати от последно изследване сочат, че подобна склонност към насилие е еволюционно обоснована. Именно еволюцията е направила хората жестоки и агресивни.
Причините за агресията у хората се търсят от антрополозите в продължение на последните три века. Има две основни течения в теориите, които обясняват този факт.
Първата теория е на френския просветител Жан-Жак Русо. Според него до появата на цивилизацията, такава, каквато я познаваме и днес, човекът не се е отличавал по отношение на агресивността си от животните. Той е живеел в хармония с природата и околните. Последователите му са на мнение, че причините за всички конфликти и насилие могат да се открият в цивилизацията и личната собственост.
На противоположното мнение са последователите на Томас Хобс. Според тях в естественото си състояние човек живее според нормата всеки срещу всеки. Причините за това са еволюционни. А появата на държави и цивилизации е факторът, който е намалил броя на конфликтите и насилието.
Наскоро проведено проучване дава отговор на това коя от двете теории е отговаря на истината. Професор Маркос Мендес, заедно с негови колеги от университета в Мадрид, са измислили уникален математически способ, с който са проверили всяка от тези теории. За целта те са използвали подхода на еволюционната биология и основните положения в учението на Дарвин.
Ако теорията на Хобс се окаже истина, то склонността на насилие у хората трябва да е била валидна със същата сила и в миналото. Тя трябва да е била валидна и за общите ни предци с шимпанзето – човекоподобните примати и в по-малка степен за други бозайници. Ако обаче подобна закономерност не е налична, то тогава прави ще са поддръжниците на теорията на Русо.
За да установят дали има някаква закономерност, учените са анализирали 137 смъртни случая на бозайници и над 4 млн. случая на смърт при различни животни и хора от праисторическите времена. Те са се постарали да установят каква е смъртността в резултат на вътревидова агресия и са я сравнили с тази при различните видове.
Резултатите показали интересна закономерност – у бозайниците едва 0.3% от убийствата са дело на себеподобни. В праисторически времена процентът е по-висок – 2%. Това е шест пъти над нормата.
След появата на цивилизацията процентът на смъртност в резултат на насилие рязко се е увеличил. По време на желязната епоха и късната античност той достига 30 %. Учените предполагат, че това е свързано с прехода от живот в естествени условия към живот в общества. Там нивата на смъртност по принцип е по-ниска, отколкото при примати и праисторическите хора.
Мендес и колегите му вече са убедени - склонността към насилие у хората е еволюционно обоснована. При приматите тя се обуславя от съвсем други условия. Нивото на насилие при тях е правопропорционално на това в колко големи групи живеят и колко активно отбраняват своите територии. Това ще рече, че подобни общности, като човешките, въпреки склонността към насилие, имат по-големи шансове за оцеляване и развитие. На практика обаче означава и че пропорционално с еволюцията, расте и жестокостта във всеки от нас.
