Твърде необичайно и напълно необяснимо явление засякоха учените от НАСА. Оказва се, че Плутон излъчва рентгенови електромагнитни лъчи, и то в огромни размери.
Планетата джудже Плутон, разположена в най-външния регион на Слънчевата система, излъчва рентгенови лъчи. Учените обаче нямат представа защо. Това обяви астрофизикът Брайън Коберлейн в личния си блог.
Плутон е невероятно студен обект без магнитно поле. Ледената планета джудже е разположена в студените външни краища на Слънчевата система и е крайно изненадващо, че изпуска рентгенови лъчи, и то в подобни стойности.
Откритието е направено в космическата рентгенова обсерватория на НАСА Чандра. Учените са уловили общо седем меки рентгенови лъча между 0.3 и 0.6 KeV. Това е станало по време на четири периода наблюдения между февруари 2014 г. и август 2015 г. Една част от лъчението се появява като взаимодействието между слънчевия вятър и тънката, но стабилна атмосфера на Плутон.
Учените са изумени от явлението, тъй като до момента не е ясно как рентгеновите лъчи се генерират на повърхността на планетата. Джуджето е малко, студено и със слабо магнитно поле. Възможно е някои слънчеви рентгенови лъчи да се отразяват в Плутон обратно към земните измервателни апарати. Тяхното ниво обаче е прекалено високо от предполагаемо предизвикано от разсейване такова.
Едно от най-логичните обяснения е, че рентгеновите лъчи са резултат от взаимодействието между слънчевия вятър и атмосферата на Плутон. При преминаването на Нови Хоризонти покрай планетата бе установено, че атмосферата на планетата е по-стабилна от очакванията. Напълно е възможно взаимодействие със слънчевия вятър, което да доведе до генерирането на рентгенови лъчи.
Дори и това да е истина обаче, количествата на лъчи е много по-високо, отколкото учените някога са очаквали. За момента няма обяснение каква е причината. Засиленото рентгеново лъчение някои се опитват да обяснят с наличието на много по-широката и дълга опашка от газове на Плутон, която бе регистрирана наскоро.
Сред другите версии е наличието на междупланетни магнитни полета, които да фокусират повече частици от очакваните от слънчевия вятър в района около Плутон. Възможно е и около Плутон да се формира нещо като дебел пръстен или тор от неутрален газ, причина за което е ниската плътност на слънчевия вятър във външната слънчева система.
Рентгеновите лъчи остават загадка. Размерът на данните е малък, но седем поредни рентгенови лъчи са достатъчни, за да се елиминира възможността за случайност. От толкова малка извадка обаче трудно се правят каквито и да било заключения.
