Календарът на маите е едно от най-важните астрономически постижения на древната наука. Той е съставен изцяло на база наблюдения, което е просто уникално.
Календарът на Венера, открит в древен текст на маите, наречен Дрезденски кодекс, е един от четирите съхранени техни ръкописа. Той е резултат на няколковековни астрономически наблюдения. Учените смятат, че това е едно от най-уникалните постижения за човечеството, правени някога.
Учени от Университета на Калифорния в Санта Барбара са направили интересно откритие. Според тях маите са съхранявали записите от своите наблюдения за астрономически явления в продължение на векове. След това са ги използвали, за да гадаят и предсказват бъдещето по тях. По същия начин древните египтяни и гърци са обръщали поглед към небето, когато искали да разберат какво ги очаква.
Нови изследвания извадиха наяве нещо наистина уникално. Оказва се, че астрономическите данни, открити в ръкописа, не са манипулация на числа или нумерология. Те са форма на научни проучвания и са имали огромно значение за цялото общество. В тях са се проследявали фазите на Венера. В писанията е отразен дори неправилният ѝ цикъл.
Предполага се, че авторът на Дрезденският кодекс е бил учен и астроном по професия. Неговото име е известно – това е Какупакал от Чичен Ица. Наблюденията му са използвани за основа на свързаните с календара религиозни ритуали. В тях са участвали всички жители на града.
Дрезденският кодекс е създаден преди 800 до 1000 години. Това го прави един от най-древните документи, писани в Америка и оцелели до наши дни. Днес той се съхранява в Музея на книгите в университетската библиотека в Дрезден. В оригинал се състои от 30 листа, направени от кора на фикус.
Календарът на Венера е поместен на 27-ма и 28-ма страница. Листата са сгънати на хармоника и са с размер 20.5 на 10 см. Изписани са и от двете страни. Когато се разгъне, дължината на кодекса става 3.5 м. Йероглифите на маите са разгадани именно с негова помощ.
Коментари