По времето на конкистадорите испанските монаси, които пристигали в Новия свят, с учудване забелязали, че символът на кръста е бил известен на маите още в първото хилядолетие от новата ера.
И днес изображенията на кръст като обект на преклонение могат да се видят в древните храмове на маите. Затова индианците с радост включили християнския кръст в религиозните си символи.
Индианският култ към кръстовете е свързан с Кинтана-Роо – един от най-труднодостъпните райони на мексиканския полуостров Юкатан, където живеят потомците на маите.
Бели хора многократно се опитвали да проникнат в дебрите на Кинтана-Роо. Тези опити зачестили през първата половина на деветнадесети век. И тогава в едно от селцата, което се наричало Чан, заговорил с човешки глад един от кръстовете, направен от ствол на огромно дърво.
През 1847 година гласът казал: „Започнете велика свещена война с белите хора! Изгонете ги от границите и бреговете на Кинтана-Роо. Пренесете войната на Юкатан! Кръстът ще ви следва”.
Говорещият кръст накарал всички местни да коленичат. Като се подчинили на гласа от кръста, индианците нападнали белите и въстанието се разпространило и в Юкатан.
В това време говорещият кръст изричал пророчества и накарал местните да му направят светилище. След известно време се появили още два говорещи кръста.
Скоро след това селцето Чан се превърнало в град Чан-Санта Крус. Странното е, че кръстовете наистина са говорели с човешки гласове, въпреки че в тях няма как да се скрие човек, тъй като те са плоски.
По онова време не е имало диктофони и микрофони. Необясним е фактът на появата на говорещи кръстове, тъй като нито във фолклора, нито в религията на маите е спомената такава легенда.
В резултат на войната на кръстовете индианската територия се превърнала в независима държава. Правителството на Мексико нееднократно се опитвало да си върне тези земи.
През 1915 година кръстовете отново проговорили и карали местните да убиват всеки бял, който стъпи на земята на Кинтана-Роо. След примирието на правителството с индианците кръстовете замълчали завинаги.
Коментари