Млад учен направи изненадващо откритие. Геологът Андрес Русо откри легендарната кипяща река в сърцето на Амазонската джунгла. Тайнствената река, за чието съществуване се споменава в редица легенди, разпространени в Перу, е дълга повече от 6 км.
За първи път ученият чул за кипящата река от своя дядо. Старецът му разказвал истории за жестокостите на испанските завоеватели. Сред разказите за конкистадори и последния император на Перу се промъкнало и името на реката Маянтуяко - кипящата река.
Легендата разказвала за отровна вода, змии-човекоядци и река, която била толкова гореща, че буквално сварявала всяко живо същество, което попаднело в нея.
Порасналият геолог смятал, че съществуването на река с толкова топла и буквално вряла вода, не е възможно, защото ще е необходимо голямо количество геотермална топлина за загряването на водите ѝ, а басейнът на Амазонка е далеч от активни вулкани.
Неговата преценка била потвърдена и от редица авторитетни университетски преподаватели, колеги и експерти, че съществуването на такава река не е възможно.
Но на една семейна вечеря леля му казва, че не само такава река съществува, но тя дори се е къпала във водите ѝ като дете.
През 2011 година скептично настроеният млад геолог и неговата леля навлизат в Амазонската джунгла в търсене на Маянтуяко.
Експедицията им се увенчала с успех и те отрили легендарната кипяща река, но били подготвени за това колко гореща била тя всъщност.
Реката, която на места достига 25 метра ширина и 6 метра дълбочина, била толкова гореща, че с нейните води буквално можете да си сварите чай. На места тя направо ври.
Ако човек потопи ръката си във водите на кипящата река, за секунда, може да получи изгаряния от трета степен. А ако падне във водите на реката - почти със сигурност ще умре.
Високата температура на водата на легендарната река се дължи на концентрацията на геотермални извори в района.
Русо описва процеса, сравнявайки геотермалните извори с горещата кръв, която тече във вените и артериите на човешкото тяло.
Той обяснява, че горещата вода от ядрото на земята се издига на повърхността по земните пукнатини, което води до геотермални прояви като фумароли, горещи извори или в конкретния случай - река, пълна с вряла вода.
Когато някакво живо същество попадне в река Маянтуяко, то се сварява за секунди. Първо се сваряват очите, после кожата
и накрая врялата вода влиза в устата му и сварява вътрешните му органи.
Едно от големите притеснения на младия учен, направил откритието, е, че през последните години в околността на реката се наблюдава масова сеч на дървета, която постепенно променя пейзажа и може да стане причина уникалният феномен да изчезне завинаги.
