Народните поверия и традиции по Поганите дни след Коледа

Българската народна традиция е изключително богата. Едвам раздигнали коледната трапеза и трябва да се подготвим за т.нар. погани дни или мръсни дни. Поганите дни са всички дни от Коледа до Йордановден.

Името на тези мръсни дни всъщност идва от корена на глагола мърся, който няма нищо общо с мръсотия, както мнозина биха си помислили. Всъщност мърся означава престанал да пости, облажил си, и оттам и името - дни, в които не се пости.

Според етимолозите поганите идва от римското paganus - село, край. На българския език то се превежда по-скоро като езичник, защото по онова време се е смятало, че извършваните обичаи не са християнски, а са езически, погански, нечисти или мръсни.

Българите обаче са намерили и друго обяснение - наричат тези дни некръстени, защото Иисус е кръстен от Йоан Кръстител чак на 7 януари. Те са вярвали, че в тези погани дни родилката Мария и нейният непокръстен син Иисус са се намирали в голяма опасност, преследвани от зли сили, които се мъчат да напакостят на семейството.

Ето защо българските суеверия и традиции по време на поганите дни се свързани преди всчико с противодействие на лошотията на върколаци и караконджули.

В тези погани дни на всички е било забранено за излизат навън от полунощ до първи петли. Жените е трябвало да бодърстват и да поддържат буен огъня в огнището, за да не влязат нечистите сили през комина.

Предците ни са се пазили да не минават през караконджувски сборища и са обграждали домовете си с ленени или конопени въжета, за да ги предпазят.

От Коледа до Йордановден по време на поганите дни са били забранени късните седенки, не е било разрешено да се пие вода нощно време, не са се прали ризи и не са се мили коси, защото водата не е кръстена.

Ако по време на поганите дни в семейството се роди дете, във водата му за къпане се е пускало горещ въглен, за да пречисти водата. До денонощие след раждането жените е трябвало да му изпредат, изтъкат, ушият и облекат риза, за да го предпазят от злите сили.

Но една от най-характерните традиции по Погани дни са именно кукерските и карнавалните обичаи и игри. В тях участват предимно млади мъж, организирани в групи, като всеки един от тях изпълнява точно определена роля, има име, специфично облекло и др. Те са известни у на с като кукери, василчари, русалии, дедици, джемаларе, сурвискари и др.