Животът не възниква на дадена планета, а се предава от небесно тяло на други посредством спори, твърди се в ново изследване на учените от Харвард-Смитсънския център по астрофизика. Този процес е известен като панспермия.
В днешно време научната общност е разделена на два лагера относно разпространението на живота в космическото пространство. Според теорията на единия лагер живите организми достигат до степен в своето развитие, която им позволява да напуснат родните си планети и да се заселят другаде. Втората, много по-разпространена и до известна степен научно обоснована теория, е именно версията за панспермията.
Според това научно виждане семената на живота се пренасят от една планета на друга посредством метеорити, комети или под налягането на светлината. Взимайки тази визия за възникването на живота, американските учени са създали теория, според която в Млечния път трябва де се образуват характерни обитаеми области, чието наличие може да се провери в бъдеще.
В нашата теория клъстерите на разпространение на живот растат и се сливат като мехурчета в съд с кипяща вода, обяснява Хенри Лин - водещ автор на изследването.
Учените са направили компютърен модел на панспермията, като за изходна точка, от която да се разпространяват спорите на живота, са взели Земята. Моделът е показал, че те биха се разпръснали равномерно във всички посоки.
Така, ако в близките до Слънчевата системи съществуват екзопланети, наподобяващи нашата, то на тяхната повърхност ще започне да се заражда живот, подобен на този на Земята. Учените са убедени, че с времето това ще доведе дотам, че по картата на Галактиката ще бъдат разпръснати своеобразни оазиси.
Лин и колегите му смятат, че ако в обозримо бъдеще в атмосферата на близки до Земята екзопланети бъдат открити следи от живи организми, следващият етап ще стане опитът да се очертае този обитаем клъстер. Така семена на живота от Земята ще направят Галактиката обитаема, смята още той.
Коментари