Много учени са на мнение, че фантастичните романи не са глупост и че дупките във времето наистина съществуват. На 16 октомври 1996 г. индийският кораб „Морска звезда” заминал от Бомбай за Малайзия с десет туристи на борда и 39 члена на екипажа.
На петия ден се разразила буря и корабът изпратил сигнал за помощ. След това изчезнал от всички радари, зоната на бурята била изследвана от водолази, но корабът изчезнал. Всички на кораба били обявени за мъртви.
Точно след три години – на 16 октомври 1999 г. на същото място пред очите на потресени рибари се материализирал корабът. Той изпратил сигнал, че бурята и спряла внезапно. Когато пътниците слезли от кораба, с учудване научили, че ги нямало три години. Те били убедени, че са изминали 3 часа от началото на бурята.
През 1995 г. французойката Луиза Дюпен внезапно изчезнала от дома си в провинциален град. Роднините й се примирили със смъртта й, но точно след година тя се появила. Отнело доста време тя да бъде убедена, че се е бавила повече от час... Тя разказала, че тръгвала да пазарува и небето притъмняло. Станало й лошо, но после се оправила и се прибрала.
Учените не могат да обяснят нито начина на изчезване, нито защо до минута съвпада моментът на изчезване и на появяване. Установено е, че винаги по време на изчезването на хора се разразява буря, става студено и хората чувствали болки в слепоочията, преди да изчезнат. Вероятно тогава те попадали в дупка във времето, защото били убедени, че ги е нямало няколко часа.
Поразява един детайл: ако човек смятал, че го е нямало около час, това се равнявало точно на година. Тези, които мислели, че ги няма два часа, били търсени от близките си точно две години. Жертвите, които имали часовници, забелязвали, че те са спрели, а след като се връщали на същото място, часовниците им тръгвали.
Според учените понякога става разкъсване на тъканта на пространството и времето, която се поражда от натруп ване на космическа енергия. Когато човек е до такова място, той попада извън времето. Не е ясно обаче как успява да се върне...
Коментари