Преди няколко месеца, бивш физик от Кеймбридж – Джон Полкинхорн публикува книга, наречена „Въпроси за истината: Бог, науката и вярата”. Тази книга, подобно на една интернет страница, администрирана от бивш ученик на Полкинхорн, Никълъс Бийл, публикува отговори на въпросите, изпратени от читатели.
Беше ми много интересно да разговарям с Джон, защото исках да се опитам да разбера как той може да вярва в необикновени неща, за които няма доказателства, разказва Ян Семпл за Гардиан. Това е нещото, което ме учудва в хората, които са религиозни. Какво се случва в мозъка им, което ги кара да вярват, че има невидимо, всезнаещо и вездесъщо суперсъздание? Какъв е процеса, който води хората до заключението, че има Бог? Разбира се, това може да е истина, но е нещо толкова голямо, че със сигурност са нужни солидни доказателства, преди дори да се замислиш дали да вярваш.
Джон вярва, че нещо, наречено Бог в буквалния смисъл на думата се е превърнало в мъж. Той вярва, че Исус буквално е възкръснал от мъртвите. Освен това е убеден, че след собствената си смърт той ще бъде възкресен от Бог в материя, която не е от този свят.
Има много хора, които обвиняват религията за много ужасни неща, които са правени в нейно име. Аз нямам интерес да атакувам убежденията на Полкинхорн, но искам да знам защо той вярва на всичко това.
За мое съжаление, не получих прозрението, за което се надявах. Очевидно, че обяснението за вярата отнема много време и е много сложно. Почувствах, че Джон по-скоро защити своите убеждения, отколкото да ги обясни.
Много от нещата, написани в книгата на Полкинхорн са крайни. В един пасаж той казва, че Бог се крие от нас защото, ако някога видим безкрайността, няма да можем да продължим такива, каквито сме. Ше сме безнадеждно съкрушени. Както Джон казва в интервюто: "Един вид ще се състарим."
Това са необикновени неща. И със сигурност малко снизходителни. Моята реакция към супергероите в комиксите винаги е била вълнение и малко завист. Ако можех да видя последното суперсъздание, щях да съм развълнувана за доста дълго време. Можех дори да взема един плакат и да се разхождам с него. Но мисля, че мога да продължа живота си на един посредствен човек.
Чудя се дали религиозните убеждения могат да се считат за невропатология, макар и доброкачествена? Вселената е изключителна, природата е красива и сложна; съзнанието е загадъчно. Но какъв е смисъла да се правят фокуси със суперсъздания?
