Гората и дърветата винаги са били представяни в легендите и приказките като някакви магически, тайнствени места и територии. Често за техни обитатели били представяни елфи, джуджета, самодиви, великани, вещици и прочие. Например: според елините в някои от дърветата като нара, живеели нимфи, в ясена живеели мелиадите, а в дъбовете - дриадите.
Световно известна е и легендата за Дървото на живота, което се предполага, че се намира в центъра на света и представлява връзката между земята и небето. В представата на човека още от древността дърветата имат символни значения. Ето някои от тях:
Дъб
Дъбът е представян като свещено дърво в много култури. За елините той е символ на спокойствие, сигурност и безсмъртие. Той бил наричан още дървото на Зевс и Хера.
За келтите дъбът също бил свещено дърво. За да добият пророческа мощ, за предсказанията си древните друиди ядели жълъди.
За славянските народи дъбът също се приема за свещено дърво. Неслучайно бъдникът, който се запалва в нощта на Коледа, е дъбово дърво. Той е символ на плодовитост, здраве и късмет.
Бук
В Древна Елада букът е посветен на майката на Зевс – Рея. В Близкия Изток той се смята за свещеното дърво на богинята Кибела. И в двете култури той символизира безсмъртие и благополучие. За елините обаче букът бил свързан и с подземния владетел Хадес. Затова се приемал и като дърво на мъртвите.
За келтите букът бил символ на красотата. Те посветили това дърво на своя бог Фагос.
През 18 век широко било разпространено във Вествалия суеверието, че бебетата излизали от счупените клони на бука и след това щъркели ги занасяли на родителите им.
Орех
Орехът се приемал за символ на женската сексуалност и плодовитост в Древен Рим.
Французите пък смятали, че в годината, в която имало голяма дажба на орехи, ще се родят и много деца.
На Спасовден според българските вярвания се носят клони от орех на гробищата или в църквата, които да осигурят на мъртвите покой и сянка в отвъдния свят. Смята се, 40 дни лед Великден душите на мъртвите обикалят света на живите.
Липа
Поверие гласи, че ако човек заспи под клоните на липата, лицето му ще стане свежо и младо като листата ѝ. За това тя е смятана за магическо дърво, което дарява ведрост и младост. Също така славяните почитали липата заради медоносния ѝ цвят. Друго поверие гласи, че ако носиш липов цвят или клонка, не можеш да се разболееш при контакт с болен човек.
Бъз
Според келтски вярвания в бъзовите клони живеели малки капризни феи, които можели да помогнат или навредят на човек. Друидите ползвали бъза за различни лечения. Смятало се, че бъзът предпазва от злонамерени вещици и зли сили.
Друго поверие гласи, че ако не се постави бъз във всички свободни места в къщата, домакинята ще бъде сполетяна от лош късмет и ще чупи много домакински съдове през годината.
Коментари