Пещера Живанина, по-известна като пещерата Козарника край Белоградчик, успя за преобърне теориите на френски и български археолози. Тяхното мнение е единодушно - първият европеец е родом от Белоградчик.
Преди разкопките в пещерата да започнат, учените са на мнение, че праевропеецът е стигнал от Африка през Гибралтар. Доказателства за това се откриват в Испания. Откритите следи от живот са на повече от 800 000 г.
Тези в Турция пък са на около 400 000 г. Находки се откриват още във Франция и Хърватска, а през 1996 г. французите попадат на следи от живот и в Козарника. Те са на около 1.6 – 1.4 млн. години.
Данни за пещерата за пръв път дава археологът Рафаил Попов още през 1993 г. Именно те насочват археолозите към откритието. Той изказва тезата, че в пещерата са живели хора още през каменната ера. От 1996 г. всяко лято български и френски екипи проучват палеонтологията и геологията на пещерата.
Откритите в пещера Козаринка зъб, вероятно от хомо еректус, и кости на животни говорят за смислено мислене, което преди 1.6 млн. години не е било присъщо на човека. Подобни маниеРи се проявяват едва при хомо сапиенс, отпреди 50 000 г. Но въпреки това данните са налице. А спорове се водят и до днес.
В пещерата българо-френската експедиция разкрива общо 18 културни хоризонта и 16 геологически пласта. Най-голямо значение за тях имат най-долните слоеве, които са и най-стари. Те разкриват началната фаза на късния палеолит отпреди 37-34 хилядолетия.
Това, в комбинация с откритите находки за човешка дейност отпреди толкова много години, променя из основи теорията за пътя на човека от Африка до Европа. Най-отпред като възможност излиза излиза Босфора. Дунав пък може би е преминаван при пролома Железни врати. Това са най-вероятните маршрути, по които прачовекът се е озовал в пещерата Козарника.
В пещерата, с напредване на разкопките, наяве излизат кости и скелети на отдавна изчезнали животни като лъвове, пантери, коне, пещерна хиена. Освен тях се откриват още сечива и оръжия от кремък и кост. Разкопките продължават и учените се надяват да попаднат на все по-сигурни данни за първия европеец.
Коментари