Съвременният образ на Дядо Коледа се е появил през 1822 година. Идеята за него се зародила в главата на добре образованият поет от Трой, Ню Йорк, Клемент Кларк Мур. Той пише поемата “Гостуването на свети Николас“, която представлява коледна приказка, подарък за неговите деца.
В поемата се говори за възпълен и дребничък като елф дядо, който пристига на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. В нощите преди Коледа той ходи на лунна светлина по покривите на хората. Когато види комин, той веднага се спуска по него, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата под елхата или във висящите по камината чорапи.
Идеята за Дядо Коледа не се ражда от само себе си. Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавски фолклор. Поемата му за свети Николас се базирала на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември още тогава.
Описанието на белобрадия старец пък поетът взел назаем от тевтонските и норвежките легенди. Дядо Коледа е палавият, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи с езически произход.
Години след като Мур пише разказа за своите деца, той е публикуван в местен вестник, но без да е посочено името на автора. От този момент той излиза многократно със заглавие “Нощта преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas, става една от най-популярните и обичани традиции както в американската култура, така и в целия свят.
Историята около появата на Дядо Коледа не спира дотук. През 1939 година Робърт Мейс пише кратка история, в която се разказва за гальовното еленче Рудолф с червено носле. Десет години след това Джони Маркс превръща това разказче в песен, която днес е една от най-обичаните коледни песни.
Има още няколко легенди за създаването на образа на Дядо Коледа. Карикатуриста Наст, роден в Германия и живеещ в Ню Йорк направил за местен вестник смешни рисунки на добродушното старче - вече с нормален ръст, бяла брада, добре закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст обаче не само обогатил образа на белобрадия добродушко.
Той нарисувал и неговият дом, пълен с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Освен това Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал кои деца са били послушни през цялата годината и кои – не. Така образът на Дядо Коледа бил завършен - такъв, какъвто го познаваме и обичаме и до днес.
Коментари
Римляните са вземали традицията за Дядо Коледа "Сейнт Клаус" от германците, след тяхното покоряване и включване в Римската империя. За разлика от всички останали държави в историята, които са завладяли други народи, те не само че никога не са се опитвали да им сменят религията и обичаите на местните хора, но са прибавяли техните богове и празници към своите и са биле празнувани от цялата империя. Всички други завоевателни държави са биле грабители и със жестоко и варварско подтисничество са превръщали победените хора в роби и по този начин са забогатяли, а не че са много находчиви и умни.
Римляните са видяли че местните хора там са празнували Новата година, като мъж преоблечен в червена роба и бяла брада е оствял вчер подаръци под украсени елхи, за голяма радост на децата...