Един от най-важните фактори при определяне на това дали духът е добър или лош, е степента на развитие на сигнала. Определящ е и езикът им. Той винаги отговаря на степента им на развитие.
За същността на един дух можем да съдим така, както съдим за хората. Така например един дух може да не е на високо интелектуално ниво, но да притежава много високи морални качества.
И обратното – един дух може да е много ерудиран, но в морално отношение да е на много ниско ниво.
Има няколко начина за разпознаване на това дали духът, който усещаме и/или виждаме, е добър или лош. На първо място е чувството, което изпитвате в присъствието на духа. Доброто чувство е гарант, че той притежава множество добродетели.
Действията на духовете пряко показват чувствата, които ги карат да ги вършат. Ако те са добри - значи и духът е добър, ако са лоши – духът е лош.
По презумпция добрите духове могат да говорят и вършат само и единствено добри неща. Те не могат да вършат злини, докато лошите могат да прикрият някой коварен план зад маската на добрите намерения.
Висшите духове използват само чист и благороден език. Те не залагат на тривиалности, изказват се скромно, без да парадират с превъзходство и знания.
В думите на обикновените, низши духове, личат вулгарност, самодоволство и лъжа – отражение на човешките страсти. Ако усетите подобно държание от такъв дух, представяйки се той под уважавано име, то той най-вероятно ви мами.
Формата, под която ви се представя духът, не е отражение на цялостната му вътрешна сила. Вслушвайте се в думите му, като всяко отклонение от разума и логиката биха означавали, че духът е лош.
Добрите духови ви предават своята мъдрост. Ако ги запитате за нещо, което не знаят, те ще замълчат и ще потърсят отговора заедно с вас. За разлика от тях лошите духове са всезнаещи и компетентни по всякакви въпроси. Често, тяхната мъдрост е лъжлива.
Ако даден дух опита да ви командва – то той е лош. Добрите духове съветват, но не се налагат. Те напътстват, но не покровителстват всяка ваша стъпка.
Коментари