Учени от НАСА стигнаха до интересния извод, че на един от спътниците на Юпитер може да съществуват условия за живот. Ганимед, който е най-големият спътник на Юпитер, а и в цялата Слънчева система, е изграден основно от скали, както и от огромен океан с ледници.
Структурата на небесното тяло се отличава със слоеве вода в твърдо и течно състояние, като в нея има големи количества сол. Ето защо изследователите от НАСА са на мнение, че солената вода и скалите играят основна роля в създаването на условията за живот.
Специалистите от НАСА неотдавна заявиха, че океанът с дълбочина няколкостотин километра има само един течен пласт, намиращ се между две ледени обвивки, на повърхността и на дъното.
Получената информация от проведеното ново проучване сочи, че в океана на Ганимед може да са се зародили примитивни форми на живот.
Това изследване потвърждава и още едно предположение, според което първият слой върху скалистото дъно на океана е съставен от течна вода, а не от лед, както се предполагаше по-рано.
Галилео Галилей е бил първият откривател на Ганимед. Италианският астроном за първи път забелязал спътника на 7 януари 1610 година благодарение на първия телескоп в историята. През седемдесетте години на 20 век за първи път започват да се коментират задълбочено океаните на Ганимед.
Спътникът се отличава с диаметър от 5268 км. Всъщност той е с 2% по-голям от този на Титан, който за момента се счита за втория по големина спътник в Слънчевата система.
Освен това Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, който притежава магнитосфера, както и тънка атмосфера, в която има кислород. Повърхността на спътника се характеризира основно с два типа местности.
По-малка част от повърхността на Юпитеровия спътник е заета от тъмни области, осеяни с кратери, чиято възраст е около 4 милиарда години. Другата площ е покрита от сравнително по-млади и светли зони с разломи и хребети. Причината за тяхното възникване обаче не е потвърдена и до ден днешен.
Коментари