За китното село Самораново, което се намира в полите на Рила планина, се говори, че над него тегне тежка църковна анатема, която носи нещастие и скръб на жителите му от десетилетия.
Историята на проклятието в дупнишкото село започва от семейството на отец Михаил, наричан от местните поп Мишо. Църковният служител е имал 12 деца и е бил много уважаван от своите съселяни. Поп Мишо не се страхувал и да изразява гласно политическите си убеждения, което не се харесвало на част от местните.
Най-големият син на отец Михаил – Григор, е бил един от най-активните дейци срещу сърбизма в Македония през миналия век.
В един февруарски следобед в кръчмата на селото избухнал голям спор, в който Григор убил двама души, които според историческите сведения го провокирали.
Изплашеното момче тръгнало да бяга, но баща му го принудил да се предаде на полицейските служители в Горна Джумая, както е старото име на Благоевград.
Роднините на убитите обаче били решени да си отмъстят. За да се избегнат кръвопролитията в Самораново, бил изпратен софийският митрополит Стефан. Той призовал жителите на селото към мир, но те не го послушали.
При голям конфликт в селската черква един от роднините на убитото от Григор момче, забил нож в гърдите на отец Михаил. Последните думи на свещеника били "Боже, убодоха ме! В Твоите ръце, Господи, предавам душата си! ".
Заради това, че саморановската черква била осквернена с убийство, софийският митрополит анатемосал цялото село.
Тежкото проклятие продължава да действа и до днес, като за това говорят многобройните убийства и обесвания в селото.
Местните са убедени, че Дяволът ходи в Самораново, а злото е надвиснало над тяхното село и обсебва душите им, като ги прави подвластни на най-ниските човешки страсти.
Според архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия Георги Паликарски, 85-годишното проклятие може да бъде отменено само от екзарх, който да освободи Самораново от анатемата на софийския митрополит Стефан.
Коментари