Български магии

Българските магии още от древността са правени с цел да донесат щастие и за да предпазват от злото. През годините тяхната тайнственост е пазена от баячки, врачки и магьосници.

Тайнството е забулено в мистерии, като знанието за него е предавано от поколение на поколение, като много рядко е допускан чужд на фамилията човек в него. Това ставало само при липсата на наследник.

Ежедневните вярвания и обичаи, считани за свещенодействията, са били общоизвестни. Получавали се заедно с обучението, свързано с религията, домакинската, кърската или занаятчийската работа. Предавани са от поколение на поколение през многовековната ни история. Били са особено важен елемент от всекидневния живот и са спазвани от всички.

Всички български магии, обичаи и вярвания обаче са се запазили много трудно през вековната ни, изпълнена с тегоби история. По времето на социализма например, поради насилствено налагания атеизъм, се е правило всичко възможно те да бъдат заличени. За практикуването на каквито и да било от изброените, човек бил наказван чрез административни и политически наказания.

Всеки обичай в България е натоварен с мистична и магическа сила. В днешни времена обаче доста от тях са забравени и не се практикуват. Почти всички обичаи са били смятани за магични и са носили такъв положителен заряд, че хората са вярвали, че с определени действия и ритуали ще постигнат желанията си.

Една голяма част от ритуалите са били свързани с красотата. Може би именно поради това в българският фолклор е залегнала представата за красивата българска девойка, с бяло лице и шия, черни очи и гъсти руси коси, с тънка снага и алени устни.

В практикуването на българските магии основен елемент била косата. Има дори съставен магически календар, който, ако се спазва от дадена мома, то тя ще има красив, дълги и буйни коси.

Така например в този календар се казва, че на първи март девойката трябва да среше косите си, за да са красиви; на Нова година да ги измие с вода, в която е потопено дряново клонче, за здраве и блясък; на девети март косата се “засява” с жито и вода, за да е дълга и гъста.

Засяването става, като девойката събира 39 зърна ръж и ги пуска на главата си, след което ги залива с вода. Друг важен ден за косата е Тодоровден, тъй като конската опашка и косата на жената са еднакви по смисъл. В този ден косата се мие със специална вода.

В нея трябва да има сено, босилек, малина, сребърни пари и кобилешко мляко. Преди изгрев на Гергьовден пък момата трябвало да застане с другарките си под топола, за да израснат косите им дълги като дървото. На Еньовден косата се мие с еньовска трева, а за блясък се мажела със змийска мас.