Животински аномалии и екологични парадокси са последвали горите около Чернобил след аварията на 4-ти реактор на АЕЦ през април 1986 година.
И досега учените в Русия съхраняват екземпляри с деформации като глигани с по две глави, телета с по 6 крака, гигантски плъхове и други изродени животни.
След драматичните събития зона от около 2000 хектара претърпява екологична промяна. Гората е обгорена от радиоактивни отпадъци. И сега тази гора е известна като Смрадливата. Радиоактивното замърсяване в повърхността на подпочвения слой било в колосални концентрации и овъглило всички безгръбначни. Унищожени били мравките, за които се счита, че са устойчиви спрямо радиация.
Часове след аварията иглолистните дървета изгубили игличките си и умрели. Популацията от животни също била срината. През първите седмици след инцидента броят на гризачите значително намалял. Още на следващата година обаче броят им значително се увеличил, след като започнали да прииждат от съседните области. През 1987 година плъховете нараснали до 1000 парчета на хектар. И следващата година последвало отново намаление на гризачите, тъй като всички възможни количества храна били изчерпани от тях.
Лисиците пък, възползвайки се от плячката, която предоставят гризачите, се размножили извънредно много. Същото се случили с вълците, поровете и елените.
Тогавашният директор на Института по радиоекология в Москва проф. Фьодор Тихомиров открива странен парадокс: "Върху териториите, изложени на радиацията, се появяват отново редки видове или такива, които са били в процес на изчезване, бива констатирано едно обогатяване и подобряване на естествените екологични системи в тяхната съвкупност. Поразяващите ефекти от радиацията траят сравнително кратко време. Две-три години след аварията се наблюдава едно възстановяване на екосистемата."
Според учените животните понесли последствията от радиоактивното облъчване. Техните потомства били по-малко на брой и живели по-кратко време. Дори и най-малките дози радиация причинили у някои животни генетични последствия.
Активността на най-вредните радиоизотопи в засегнатата от аварията област ще продължи още десетки години: известно е, че периодът на полуразпадане на стронций 90 е 28 години, а този на цезий 137 - 39 години. Следователно хората не биха могли да се завърнат отново в родното си място поне 100 години след аварията.
