Карло Долцети бил красив мъж, умен, с дълбоки сини очи. И би се разминал с правосъдието, ако не беше духът на жена му Мария Калдо, която убил със собствените си ръце. Той, духът, го обвинил в убийство.
Това е действителна история от преди няколко десетилетия, случила се в Корсика, Франция.
Една година, след като погребала дъщеря си, майка ѝ Ана Калдо се събудила посреднощ. До леглото ѝ стояла прозрачна женска фигура.
"Аз съм дъщеря ти. Чаках цяла година справедливост. Знай, уби ме моят мъж Карло! Той направи това, когато го засякох в леглото с Бланка Амато. Тя е свидетел на престъплението. Той ме стисна за гърлото, за да не мога да викам и с шило ме прободе в сърцето. След това ме напъха в чувал и ме остави на изоставено място, където ме намериха на слеващия ден. Шилото, чувала и окървавената рокля хвърли в стария кладенец, в полето близо до гробището. Закани се и на Бланка - ще я убие, ако каже някому нещо."
След което духът изчезнал. А потресената жена още рано сутринта изтичала в полицията.
"В началото инспектор Паоло Верони не искаше да ми повярва. Но накрая не устоя на молбите ми и се съгласи да изследва стария кладенец. Инспекторът намери там всичко, за което говореше духът на моята Мария", разказва Ана Калдо.
"Задържахме Карло Долчети и Бланка Амато и направихме следствен експеримент при стария кладенец. Когато той видя как вадят от кладенеца шилото, чувала и роклята, се пречупи. А Бланка призна, че е била свидетелка на престъплението", казва и инспекторът.
Долцети бил осъден на доживотен затвор, но на втората годишнина от убийството на жена си, полудял - започнал да крещи, да се мята из килията, да се крие под леглото.
Една вечер, след като лекарят в затвора поставил на Долцети успокояваща инжекции, охранителите чули ужасяващ вик от килията му. Когато я отворили видяла Карло да лежи на пода с лице, изкривено от смъртоносен страх. Той бил мъртъв.
Диагнозата на лекарите: разрив на сърцето. Но те не могли да обяснят ужасяващия надпис върху стената "Ти получи заслуженото! ". Това не била кръвната група на Карло Донцети.
Коментари